Замълча, следеше внимателно очите на Язиков, със стегнати мускули на гърба и стомах, свит до болка от страх. Но беше успяла да изложи въпроса с възможно най-сухия и ясен тон, сякаш не залагаше на карта своя живот и този на Пати, а предлагаше рутинна търговска операция без последици. Гангстерът изучаваше Тереса. Усещаше и очите на Пати, впити в нея. Но за нищо на света не би отвърнала на погледа й. Не ме гледай, молеше на ум приятелката си. Дори не трепвай с клепачи, сестричке, или ще я оплескаме. Все още съществува възможността този тип да иска да спечели шест милиона повече.
— Страхувам се, че… — започна Язиков.
Дотук я докарахме, изпревари мисълта му Тереса на ум. Достатъчно беше да види лицето на руснака, за да разбере, че нямаха никакъв шанс. Мисълта я озари, ярка като светлинен лъч. Оказахме се наивни глупачки: Пати е безотговорна, аз — също. Страхът се забиваше в стомаха й. Струва ми се, че е голям мръсник.
— Има още нещо — импровизира тя. — Хашишът.
— Какво „хашиша“?
— Познавам тази търговия. А вие нямате хашиш.
Язиков изглеждаше леко объркан.
— Разбира се, че имаме.
Тереса поклати глава в знак на категорично несъгласие. Дано Пати не си отвори устата и да изгърмим, помоли се тя. Вътре в нея нещата се нареждаха със странна яснота. Една внезапно отворила се врата и мълчаливата жена, тази, която понякога приличаше на нея, я наблюдаваше от прага.
— Преди година и половина — възрази тя, — вземахте по малко оттук-оттам. Съмнявам се сега нещата да са много по-различни. Сигурна съм, че все още сте в ръцете на мароканските доставчици, гибралтарските превозвачи и испанските посредници… Като всички останали.
Гангстерът вдигна лявата си ръка, тази с халката, и потри лице с нея. Разполагам с тридесет секунди, за да го убедя, помисли си Тереса, преди да станем, да излезем оттук и да побегнем, за да ни хванат след няколко дни. И нямаше защо да се лъжем. Никак нямаше да е забавно да се отскубнеш от тия от Синалоа, да стигнеш толкова далеч, за да свършиш, очистена от гадния руснак.
— Искаме да ви предложим нещо — уточни тя. — Една сделка. От тези шест милиона долара, разделени на две плащания, втората част ще задържите като съдружник, в замяна ще обезпечите съответните средства.
Дълго мълчание. Руснакът не отделяше очи от нея. Аз съм индианска маска, мислеше си тя. Аз съм невъзмутима маска, и играя на покер като Раул Естрада Контрерас, професионален комарджия, когото хората уважаваха, защото играеше честно, или поне такава беше легендата. И този шибан копелдак няма да изтръгне дори трепване на клепача ми, защото съм заложила кожата си. Така че гледай ме, колкото си искаш. Все едно ме гледаш в циците.
— Какви средства?
Мой си, рече си Тереса. Падна ми в ръцете.
— В момента не зная точно. Или да, зная. Моторници с извънбордови двигатели. Помещения за убежище. Плащане за първите контакти и посредници.
Язиков продължаваше да се потрива по лицето.
— Вие разбирате ли от това?
— Не се занасяйте. Заложила съм живота си и този на приятелката ми… Смятате ли, че съм в състояние да ви разправям врели-некипели?
И стана така, заяви Сатурнино Г. Хуарес, че Тереса Мендоса и Патрисия О’Фарел се сдружиха с руската мафия на Коста дел Сол. Предложението, което Мексиканката направи на Язиков при тази тяхна първа среща, наклони везните. И наистина: освен този половин тон, „Бабушка“ от Солнцево се нуждаеше от марокански хашиш, за да не зависи единствено от турските и ливански трафиканти. Дотогава бяха принудени да прибягват до традиционните за Протока мафии, зле организирани, вземащи скъпо и не много надеждни. Идеята за директна връзка се оказваше съблазнителна. Половината тон премина от едни ръце в други срещу три милиона долара, внесени в банка в Гибралтар и на още три милиона, предназначени за финансиране на инфраструктура, чиято легална фасада се казваше „Трансер Нага“ ООД, със седалище на Голямата скала и дискретна търговска дейност в Марбеля, служеща за прикритие. Оттам Язиков и хората му получиха, според споразумението, постигнато с двете жени, петдесет процента от печалбите през първата година, двадесет и пет — втората, на третата година дългът бе погасен. Колкото до „Трансер Нага“, това беше фирма за услуги: нелегален транспорт, чиято отговорност започваше в момента, в който дрогата се натовареше на мароканския бряг и приключваше, щом някой поемеше пратката на испанското крайбрежие или в открито море. С времето, чрез проведени телефонни разговори и други проучвания, можа да се установи, че правилото да не се участва в собствеността на наркотика беше наложено от Тереса Мендоса. Основавайки се на предишния си опит, тя отстояваше позицията, че е по-чисто, ако превозвачът не се намесва. Това гарантираше дискретност, а също липса на имена и доказателства, които да свързват производители, износители, посредници, приемчици и собственици. Начинът на действие беше прост: даден клиент излага нуждите си и „Трансер Нага“ го подпомагала с най-ефективния за случая транспорт, с целия си професионализъм и средства. От точка А трябва да се стигне до точка С и ние се намесваме по средата, в точка В. С течение на времето, вметна Сатурнино Хуарес, докато аз плащах сметката в ресторанта, само дето не бяха рекламирали в „Жълти страници“. Това беше стратегията, която Тереса Мендоса наложи и поддържаше винаги, без да се поддаде на изкушението да приеме част от плащането в наркотик, както правеха обикновено другите превозвачи. Дори когато „Трансер Нага“ превърна Гибралтарския проток в главния вход на кокаина за Южна Европа, колумбийският прах не започна да навлиза с тонове.