Невъзможно бе да потърси помощ от полицай, нито да се върне към черокито с кожени седалки — споделяше тази непреодолима слабост на хората от Синалоа към джиповете, — което беше в подземния паркинг на площад „Марина“. Мисли, каза си пак. Мисли или още сега можеш да умреш. Намираше се на площад „Конститусион“, на няколко крачки от хотел „Лариос“. Понякога, когато излизаха с Пати по магазините, пиеха аперитива си в бара на първия етаж, приятно местенце, от което можеше да се вижда — да се следи в този случай, — голяма част от улицата. Хотелът, разбира се. Хайде, давай. Извади телефона от чантата си, докато прекосяваше входа и се качваше по стълбите. Бип, бип, бип. Това беше проблем, който единствено Олег Язиков можеше да разреши.
Трудно й беше да заспи тази нощ. Стряскаше се в просъница и неведнъж чу, силно разтревожена, един глас, който стенеше в мрака. Накрая разбра, че е бил нейният. Образите от миналото и настоящето се преплитаха в представите й: усмивката на Гато Фиерос, усещането за парещата болка между бедрата й, изстрелите на колта „Добле Агила“, препускането полугола между храстите, които деряха краката й. Струваше й се, че всичко това се бе случило вчера, или дори се случваше сега, в момента, на нея. Чу поне три почуквалия на вратата, беше единият от телохранителите на Язиков. Добре ли е госпожата? Има ли нужда от нещо? Преди съмване се облече и отиде в хола. Единият от мъжете дремеше на канапето, другият вдигна поглед от някакво списание, преди да се изправи бавно. Тереса му кимна с глава и отиде да седне до прозореца, който гледаше към пристанището на Естепона. Язиков й беше дал апартамента. Остани колкото искаш, каза й той. И избягвай да се връщаш вкъщи, докато всичко се оправи. Двамата бодигарда бяха със среден ръст, яки и спокойни. Единият с руски акцент, другият — с никакъв, защото въобще не си отваряше устата. И двамата без самоличност. Язиков ги наричаше бикили. Войници. Мълчаливи хора, които се движеха бавно и се озъртаха на всички страни с поглед на професионалисти. Не се отделяха от нея, откакто дойдоха в бара на хотела, без да привличат вниманието. Единият от тях беше със спортен сак на рамо. Този, който говореше, първо я помоли тихо и с подобаващите „моля“, „ако обичате“ да им опише подробно двамата стрелци, после я придружиха до мерцедеса с тъмни стъкла, очакващ ги на входа. Сега сакът беше отворен на масата и вътре леко проблясваше в бронз картечен пистолет „Скорпион“.
Срещна се с Язиков на следващия ден. Хайде да видим как да разрешим проблема, каза руснакът. Междувременно, опитай се да не се разхождаш много-много. А сега ще е от полза да ми обясниш какво по дяволите става. Да. Какви неуредени сметки си оставила зад гърба си. Искам да ти помогна, но не и да си създавам врагове насила, нито да се замесвам с хора, с които бих могъл да имам бизнес. Това ниет и ниет. Ако става дума за мексиканци, ми е безразлично, защото нямам какво да търся там. Не.
Но с колумбийците трябва да съм в добри отношения. Да. Мексиканци са, потвърди Тереса. От Кулиакан. Моята гадна земя. Тогава ми е все едно, беше отговорът на Язиков. Мога да ти помогна. Тереса запали цигара, после още една и още една. Разказа набързо на събеседника си за онзи етап от своя живот, който за известно време беше смятала за приключен завинаги: Батман Гуемес, дон Епифанио Варгас, историята на Гуеро Давила, смъртта му, бягството от Кулиакан, Мелиля и Алхесирас. Съвпада със слуховете, които съм чувал, заключи мъжът, когато тя свърши. Не сме виждали тук други мексиканци, освен теб. Не. Възходът на бизнеса ти трябва да е освежил нечия памет.
Решиха Тереса да продължи да следва обичайния си режим на живот — не мога да стоя затворена, каза тя, достатъчно време бях в Ел Пуерто, но да вземат предпазни мерки и двама „бикили“ на Язиков да бъдат с нея ден и нощ. Би трябвало да имаш и оръжие, подхвърли руснакът. Но тя не пожела. Не се занасяй, отвърна тя. Мерзавец такъв. Чиста съм и искам да продължа да бъда такава. Незаконно притежание би било достатъчно, за да ме тикнат пак в затвора. След като размисли за миг, той се съгласи. Пази се тогава, каза той на тръгване. Аз се заемам с останалото.