— Точни сме с тези, които са точни с нас — отбеляза.
Тереса не изпускаше и най-малката подробност и си помисли, че реалността наподобява художествената измислица в един свят, в който гангстерите ходеха на кино и гледаха телевизия повече от всеки друг. Една стабилна търговия с размах, казваше другият сега, с перспективи в бъдеще, стига първите операции да се получат по вкуса на всички. После обясни нещо, което беше известно на Тереса от Язиков: че партньорите им в Колумбия вече са приготвили първата пратка и дори един кораб, „Перли“, чака в Ла Гуайра, Венецуела, за да натовари седемстотин пакета от по десет килограма дрога, скрити в бидони от автомобилно масло и подредени в контейнер. Останалата част от операцията виси, каза той, сви рамене и се вгледа в Тереса и руснака, като че ли вината беше тяхна.
За изненада на италианците и на самия Язиков, Тереса имаше готово конкретно предложение. Беше прекарала нощта и сутринта в работа с хората си, за да може да сложи на масата план за действията, които започваха в Ла Гуайра и приключваха в пристанището на Джойя Тауро, Калабрия. Изложи всичко подробно: с дати, срокове, гаранции, компенсации в случаи на загуба на първата пратка. Навярно разкри повече неща от необходимото, в интерес на сигурността на операцията. Но на този етап, разбра тя от пръв поглед, всичко зависеше от това да впечатли клиентелата. Препоръката от страна на Язиков и „Бабушка“ я подсигуряваха донякъде. Докато говореше, попълвайки оперативните пропуски, щом изникнеха такива, тя се опита да събере всичко в едно цяло с вид на нещо добре премислено, без никакви неясноти. Тя, започна изложението си, или по-скоро една малка мароканска фирма, филиал, прикриващ „Трансер Нага“, със седалище в Нодор, ще поема грижата за стоката в пристанището в Казабланка откъм атлантическия бряг, ще я прехвърли на стар английски миночистач, плаващ под малтийски флаг, „Хауърд Морхайм“, за който бе разбрала същата сутрин, че е на разположение — Фарид Латакия се беше размърдал бързо. После, възползвайки се от курса на пътуването, корабът щеше продължи към Констанца, Румъния, за да предаде там друг товар, който очакваха да натоварят в Мароко, предназначен за хората на Язиков. Координирането на две пратки щеше да направи транспорта по-евтин и да увеличи сигурността. По-малко пътувания, по-малко рискове. Руснаци и италианци си поделяха разходите. Прекрасно международно сътрудничество и все в тоя дух. Единственото неблагоприятно обстоятелство бе, че тя не приемаше част от плащането в дрога. Само транспорт. И само долари.
Италианците бяха очаровани от Тереса, очаровани и от сделката. Идваха да проучват възможности, а се оказваха с готова операция. Когато стигнаха до момента на икономическите аспекти, цени, проценти, този с велуреното сако включи мобилния си телефон, извини се и проведе двадесетминутен разговор от съседната стая. Междувременно Тереса, Язиков и италианецът с оформената брада и стровремския вид се гледаха, без да разменят дума, застанали около масата, покрита с листа, които тя бе изпълнила с цифри, диаграми и данни. Най-сетне другият се появи на вратата. Усмихваше се, покани колегата си да отиде за малко при него. Тогава Язиков запали цигарата на Тереса, която тя държеше в устата си.
— Паднаха ти в ръцете — каза той. — Да.
Тереса събра книжата, без да проговори. На моменти поглеждаше Язиков. Руснакът се усмихваше окуражаващо, но тя оставаше сериозна. Никога нищо не е сигурно, мислеше си, докато не стане. Когато италианците се върнаха, този с велуреното сако влезе усмихнат, а другият със старовремския вид изглеждаше по-отпуснат и не толкова надут. Да му се не види, каза усмихнатият. Почти изненадан. Никога не сме работили с жена. После добави, че шефовете му са им дали зелена улица. „Трансер Нага“ току-що бе постигнала ексклузивно споразумение с италианските мафии да извършва морския трафик на кокаина към източното Средиземноморие.