— Ти не се присъедини към него — прошепна.
Дори не беше въпрос, нито разсъждение. Просто факт. Стрелецът остана безучастен, все едно не беше чул. Нова струйка кръв капеше от носа му и се задържаше по мръсните косми на мустаците му. Тя го наблюдава още няколко мига, после отиде бавно при вратата, замислена. Язиков я чакаше на прага.
— Пощадете Пинто — каза Тереса.
Не винаги е правилно да си главорез, мислеше тя. Защото има дългове. Странни кодекси, които разбира само определен човек. Всеки знае себе си.
12.
Какво ще кажеш да те купя.
Под светлината, влизаща през големите капандури на покрива, поплавъците на надуваемата лодка „Валиънт“ приличаха на големи, сиви торпеда. Тереса Мендоса седеше на пода, заобиколена от инструменти. По ръцете й беше полепнало смазочно масло. Поставяше новите витла на опашката на два мотора, подсилени до 250 конски сили. Беше облечена в стари джинси и мръсна блуза, косата й беше събрана на две плитки, висящи от двете страни на лицето й, покрито с капки пот. Пепе Оркахуедо, довереният й механик, беше до нея и наблюдаваше операцията. От време на време, без Тереса да го моли, той й подаваше даден инструмент. Пепе беше дребен човечец, почти джудже, който преди време е бил голяма надежда в мотоциклетизма. Петно на един завой и година и половина възстановяване го откъснали от състезанията и го принудили да смени кожените дрехи с монтьорския гащеризон. Доктор Рамос го откри, когато ауспухът на стария му ситроен изгорял и той кръстосал Фуенхирола в търсене на отворен в неделя сервиз. Бившият състезател имаше подход към двигателите, включително на плавателните съдове. На последните беше способен да им изкара още петстотин оборота. Беше от мълчаливите и постигащи добри резултати хора, които обичат работата си, трудят се много и никога не задават въпроси. Също така — нещо много важно — беше дискретен. Единственият видим признак, че е спечелил добри пари през последните четиринадесет месеца, беше една „Хонда“ 1200. Сега тя стоеше паркирана до склада, който „Марина Самир“ — малка фирма с марокански капитал със седалище в Гибралтар — един от филиалите, прикриващи „Трансер Нага“, — имаше до спортното пристанище на Сотогранде. Останалата част от парите той спестяваше грижливо. За старини. Защото, обичаше да казва той, никога не се знае на кой завой те очаква следващото маслено петно.
— Сега е добре — каза Тереса.
Взе цигарата, която димеше върху стойките на двигателите, и си дръпна няколко пъти, като я омаза с масло. Пепе не обичаше там да се пуши, когато се работи, нито пък обичаше други да пипат моторите и лодките, за чиято поддръжка отговаряше той. Но тя беше шефката, и двигателите, и моторниците, и складът бяха нейни. Така че нито Пепе, нито който и да било друг можеха да възразяват. Освен това на Тереса й харесваше да се занимава с подобни неща, да работи по механиката, да се движи по дока и сред пристанищните съоръжения. Понякога излизаше да изпробва двигателите на някоя лодка. Веднъж се зае с управлението на една от новите лодки с полутвърд корпус — тя самата беше дала идеята да използват кухи килове от фибростъкло като резервоар за гориво, — плава цяла нощ с пълна сила, за да я тества при силно вълнение. В действителност всичко това бяха поводи. По този начин си спомняше, спомняше си себе си и поддържаше връзката с една част от същността си, защото не можеше да се примири тя да изчезне. Може би това има нещо общо с някои загубени илюзии, със състояния на духа, които сега, поглеждайки назад, смяташе за близки до щастието. Навярно съм била щастлива тогава, казваше си тя. Вероятно наистина съм била, макар да не съм си давала сметка.
— Дай ми ключ номер пет. Подръж тук… Така.
Огледа крайния резултат, беше доволна. Стоманените витла, които току-що беше монтирала — едното отляво, другото отдясно, за да компенсират отклонението, пораждано от ротацията, бяха с по-малък диаметър и по-голям витлов ход, отколкото оригиналните от алуминий. Това позволяваше на двойката мотори, прикрепени към транцевата дъска на полутвърдите лодки, да развият скорост от няколко възела повече при спокойно море. Тереса остави пак цигарата на стойката и вкара бурмите и щифтовете, които Пепе й подаваше, затегна ги добре. После смукна за последен път от цигарата, загаси я внимателно в празна половинлитрова кутия от „Кастрол“, която й служеше за пепелник, и се изправи. Разтриваше кръста си, защото бъбреците я боляха.