Ставаше конфликтна, като умираща, без да умира. И не обръщаше внимание на нищо. Това бяха думите и първата от тях се оказваше много неподходяща за тяхната търговия, толкова чувствителна към скандалите. Последният случай беше съвсем пресен: непълнолетна развратница, долна мръсница, с лоши компании и още по-лоши чувства, живееше най-безогледно на гърба на Пати, докато накрая един гнусен случай на злоупотреба с наркотици, кръвоизлив и постъпване в болница в пет часа сутринта беше на път да я вкара в криминалната хроника на медиите. Така и щеше да стане, ако не бяха мобилизирали наличните средства: пари, връзки, шантаж. В крайна сметка, да турим пепел на този случай. Нещата от живота, каза Пати, когато Тереса й постави въпроса ребром. За теб е лесно, Мексиканке. Ти имаш всичко, дори кой да се грижи за оная ти работа. Така че живей си живота и зарежи моя. Защото аз не ти търся сметки, нито си пъхам носа там, където не ми е работата. Аз съм твоя приятелка. Платих и плащам за приятелството ти. Изпълнявам договора. А ти, която толкова лесно купуваш всичко, остави ме поне да купя себе си. И чуй. Винаги казваш, че делим наполовина, не само по отношение на бизнеса и парите. Съгласна съм. Това е моята свободна, премислена и шибана половина.
Дори Олег Язиков я беше предупредил. Внимавай, Теса. Не рискуваш само парите си, а и свободата и живота си. Но ти си решаваш. Разбира се. Във всеки случай няма да е зле да се запиташ сама. Да. Разни неща. Например, коя е твоята част. За какво си отговорна. За кое не си. До каква степен ти си започнала това сама, следвайки играта й. Има пасивни отговорности, които са толкова сериозни, колкото и останалите. Има мълчания, които сме изслушали с пълно съзнание какво означават, и нямаме извинение, че не сме отвърнали. Да. В живота от един момент нататък всеки човек е отговорен за това, което прави. И за това, което не прави.
Какво би било, ако. Това си мислеше понякога Тереса. Ако аз… Може би в това беше разковничето. Но на нея й се струваше невъзможно да гледа от другата страна на тази граница, всеки път по-отчетлива и неизбежна. Дразнеше я неудобството, или угризението, което усещаше да я връхлита на неясни приливи, сякаш изпълваше ръцете й, без да знае какво да прави с него. И защо трябваше да го чувства, казваше си тя. Никога не можа да се получи, никога не стана. Никой никого не е измамил. Ако от страна на Пати в миналото е имало надежди, или намерения, те трябва да са отпаднали отдавна. Може би в това беше проблемът. Че всичко е свършило, или на път да свърши и на Полковник О’Фарел не й беше останала дори движещата сила на любопитството. По отношение на Тереса, Тео Алхарафе навярно беше последният експеримент на Пати. Или нейният провал. Оттам нататък, всичко изглеждаше едновременно предвидимо и мрачно. И с това всяка една от тях щеше да се оправя сама.
13.
На два и на триста метра вдигам малък самолет.
— Ето го — каза доктор Рамос.
Има много остър слух, реши Тереса. Тя не чуваше нищо, освен шума на вълните край брега. Нощта беше тиха. Средиземно море беше черно петно до малкия залив на Агуа Амарга, по крайбрежието на Алмерия. Луната осветяваше пясъка и той приличаше на сняг. Фарът на Пунта Полакра — три проблясвания на всеки дванадесет или петнадесет секунди, отчете професионалният й инстинкт, — осветяваше подножието на планината Гата, шест мили на югоизток.
— Аз чувам само морето — отвърна тя.
— Заслушайте се.
Съсредоточи се в тъмнината, наострила слух. Стоеше права до черокито, с термос кафе, пластмасови чашки и сандвичи. Дебели якета и пуловери ги предпазваха от студа. Тъмният силует на Поте Галвес се разхождаше на няколко метра, наблюдаваше наземната писта и сухата част на брега, по които се стигаше до плажа.
— Сега го чувам — каза тя.
Беше само далечно мъркане, едва доловимо през плисъка на вълните. Но то се усилваше постепенно, звучеше много ниско, все едно идваше от морето, а не от небето. Приличаше на моторница, приближаваща се към брега с голяма скорост.