— Разказвам ви го — каза простодушно грингото, — за да си създадете по-ясна представа за моята работа.
— Представата ми е съвсем ясна. А сега, ще ме извините…
Тя стана. Ектор Тапиа също се изправи автоматично и започна да закопчава сакото си. Гледаше придружителя си, объркан и тревожен. Но Ранхел продължаваше да седи.
— Гуеро Давила беше агент на ДЕА — рече простичко той. — Работеше за мен, затова го убиха.
Тереса впи поглед в умните очи на грингото, които дебнеха за ефекта от казаното. Изплю най-сетне камъчето, помисли си тя. Това е значи, освен ако нямаш още нещо в запас. Прииска й се да се разсмее на глас. Смях, отложен с дванадесет години, от Кулиакан, Синалоа. Посмъртната шега на копелето Гуеро. Но се задоволи само да свие рамене.
— Сега — каза тя невъзмутимо, — ми разкажете нещо, което не зная.
Дори не го поглеждай, беше й казал Гуеро Давила. Бележника не го и отваряй, хубавице. Занеси го на дон Епифанио Варгас и го размени срещу живота си. Но в онзи ден, в Кулиакан, Тереса не издържа на изкушението. Въпреки това, което си мислеше Гуеро, тя имаше свои собствени идеи и чувства. Също така беше и любопитна да узнае в какъв ад я бяха забъркали. Затова, малко преди Гато Фиерос и Поте Галвес да се появят в апартамента близо до пазара Гармендия, тя престъпи правилата, прелисти страниците на онзи кожен бележник. В него се намираха отговорите на случилото се и това, което предстоеше да се случи. Имена, адреси. Контакти от едната и другата страна на границата. Имаше време да надникне в реалността, преди събитията да я връхлетят и да се види как тича с „Добле Агила“ в ръка, сама, ужасена, съзнаваща съвсем ясно от какво се опитва да избяга. Същата нощ, без да си го поставя за цел, самият дон Епифанио Варгас обобщи много точно положението. Твоят човек много обичаше да си играе с думите. Шегите, хазарта. Рискованите залози, които включваха дори нея самата. Тереса знаеше всичко това, когато отиваше на срещата в параклиса на свети Малверде с бележника, който за нищо на света не трябваше да отваря и който беше прочела. Проклинаше Гуеро, че я беше подложил на подобна опасност именно за да я спаси. Типично решение за гадния играч, склонен да слага както своята, така и главата на другите в устата на вълка. Ако ме очистят, беше разсъдил кучият му син, Тереса е загубена. Невинна или не, такива са правилата. Но имаше една далечна възможност: да докаже, че наистина действа честно. Защото Тереса никога не би предала никому бележника, ако знаеше какво има в него. Никога, ако й беше известна опасната игра на мъжа, изпълнил страниците с носещи смърт записки. Занасяйки го на дон Епифанио, кръстник на Тереса и на самия Гуеро, тя доказваше, че е в пълно неведение. Доказваше невинността си. В противен случай никога не би се осмелила. И онази вечер, седнала на леглото в апартамента, прочитайки страниците, които бяха едновременно нейната смъртна присъда и нейното единствено спасение, Тереса прокле Гуеро, защото в края на краищата разбираше всичко много добре. Да се втурнеше просто да бяга означаваше сама да се осъди — не би стигнала далеч. Трябваше да предаде бележника, именно за да докаже, че не познава съдържанието му. Трябваше да преглътне страха, който се впиваше в стомаха й, да остане с трезва глава, да задържи гласа си в точния регистър на мъката, на искрената молба към човека, в който тя и Гуеро имаха вяра. Момичето на наркотрафиканта, уплашеното животинче. Аз нищо не зная. Кажете, дон Епифанио, за какво ми е на мен да го чета. Затова беше жива. Затова сега, в малката зала, която бе неин кабинет в Марбеля, агентът на ДЕА Уили Ранхел и секретарят на посолството Ектор Тапиа я гледаха със зяпнала уста, единият — седнал, другият — прав, все още с ръце на копчетата на сакото си.
— Знаели сте го през цялото време? — попита грингото, невярващ.
— Зная го отпреди дванадесет години.
Тапиа се стовари на креслото. Този път забрави да разкопчае копчетата си.
— Мили Боже — каза той.
Дванадесет години, рече си Тереса. Бе оцеляла въпреки тайната, която убива. Защото тази последна нощ в Кулиакан, в параклиса на Малверде, в задушаващата атмосфера на влажен въздух и дим на изгорели свещи, тя беше играла почти без надежда играта, заложена от нейния мъртъв мъж, и беше спечелила. Нито гласът, нито нервите, нито страхът й я предадоха. Защото този дон Епифанио беше свестен човек. И я обичаше. Обичаше ги и двамата, макар да бе разбрал от бележника — може да го е знаел и преди това, или пък не, — че Раймундо Давила Пара е работел за службата за борба с наркотиците към американското правителство, и навярно заради това Батман Гуемес е накарал да му видят сметката. Така Тереса успя да измами всички, залагайки безумно живота си, движейки се по ръба на бръснача, точно както Гуеро беше предвидил, че ще се случи. Представи си разговора, който дон Епифанио бе водил на следващия ден. Тя не знае нищо. Нищичко. Как би ми донесла гадния бележник, ако знаеше? Така че можете да я оставите на мира. Хайде, давай. Вероятността беше едно на сто, но достатъчна, за да я спаси.