Въпреки това, беше продължил разказа си Уили Ранхел, нещата се променили. Варгас натрупал много пари от търговията с ефедрина: петдесет хиляди долара на килограм, срещу тридесет хиляди при кокаина и осем хиляди при марихуаната. Имал добри връзки и те му отваряли вратите към политиката. Бил настъпил моментът да прибере печалбата си от половината милион долара, които всеки месец в продължение на години бил инвестирал в подкупване на обществени служители. Виждал пред себе си спокойно и достойно за уважение бъдеще, далеч от сътресенията на предишния занаят. След като установил тесни финансови взаимоотношения на корупция и съучастничество с най-важните фамилии в града и щата, той имал достатъчно пари да каже „стига“ или да продължи да печели по общоприет начин. Тогава внезапно започнали подозрително да измират хора, свързани с миналото му: полицаи, съдии, адвокати. Осемнадесет за три месеца. Като епидемия. На този фон фигурата на Гуеро също представлявала пречка: знаел прекалено много неща за героичните времена на „Нортеня де Авиасион“. Агентът на ДЕА бил забит в миналото му като опасен клин и можел да взриви бъдещето му.
Но Варгас бил умен, уточни Ранхел. Много умен, с тази селска хитрост, която го отвела там, където се намирал. Така че прехвърлили работата на друг, без да му разкрива защо. Батман Гуемес никога не би ликвидирал агент на ДЕА, но пилот на малък самолет, който работи за себе си, мами шефовете си по малко оттук, по малко оттам, било друго нещо. Варгас настоял пред Батман: пример за назидание и т.н. Него и братовчед му. Нещо, което да откаже другите, тръгнали по техните стъпки. При мен той също има неуредени сметки, така че приеми, че ми правиш лична услуга. В крайна сметка, сега ти си му господарят. Отговорността е твоя.
— От кога знаете всичко това? — попита Тереса.
— Една част много отдавна. Почти от времето, когато се случи — мъжът от ДЕА жестикулираше с ръце, за да подчертае очевидното. — Останалото от около две години, когато защитеният свидетел ни разказа подробностите… Дори каза нещо повече — замълча, взирайки се внимателно в нея, сякаш я подканяше тя самата да довърши многоточието. — … Че по-късно, когато вие сте започнали да се издигате от тази страна на Атлантика, Варгас се разкаял, че ви е оставил да напуснете Синалоа жива. Напомнил го на Батман Гуемес, който имал неразрешени въпроси там, във вашия край… Тогава той изпратил двама убийци да довършат работата.
Това е твоята версия, изразяваше непроницаемата физиономия на Тереса. Която си си наумил.
— Невероятно. И какво станало?
— Това трябва вие да ми кажете. За тях никой не чу нищо повече.
Ектор Тапиа го поправи добродушно.
— За единия от тях, иска да каже господинът. Както изглежда, другият е тук. Напуснал работа. Или почти.
— И защо идвате да разкажете всичко това на мен?
Ранхел обърна очи към дипломата. Сега вече е твой ред, казваше погледът му. Тапиа махна отново очилата си и пак си ги сложи. После погледна ноктите на ръцете си, сякаш там имаше нещо написано по въпроса.
— В последно време — каза той, — политическата кариера на Епифанио Варгас много напредна. Неудържимо. Много хора са му задължени за много неща. Мнозина го обичат или се страхуват от него, и почти всички го уважават. Беше достатъчно умен, за да излезе от пряката дейност на картела Хуарес, преди да започнат сериозните проблеми на последния с правосъдието, когато борбата се водеше почти изцяло срещу конкурентите от Залива. По пътя си беше замесил съдии, едри бизнесмени и политици, както и представители на висшето мексиканско духовенство, полицаи и военни: генерал Гутиерес Ребольо, когото за малко не назначиха за републикански прокурор по наркоделата, преди да се разкрият връзките му с картела Хуарес и да свърши в затвора Алмолойа, беше негов близък приятел… А после идва и имиджът му пред народа: откакто успя да стане депутат на щата, Епифанио Варгас направи много за Синалоа, инвестира пари, откри нови работни места, помогна на хората…