Тереса запали цигара, наведе глава и пуснатата й коса падна пред лицето. Жестът я доближи леко, неволно, към мъжа. Той се наклони настрани, както го беше направил на улицата с кутията под мишница, сякаш за да не пречи на движението й. Не го погледна. Знаеше, че и той не я гледа. Запуши мълчаливо, анализираше спокойно всяко едно от чувствата и физическите усещания, протичащи през тялото й. Заключението бе изненадващо просто: по-добре близо, отколкото далеч. Внезапно той се размърда леко и тя осъзна, че се страхува да не си отиде. За какво да казвам „не“, помисли си тя. Щом си е „да“. Вдигна лице, отмахна косите си, за да го вижда. Имаше хубав профил, добре изразена брадичка, загоряла кожа, веждите му бяха леко смръщени заради слънчевата светлина, която го караше да примижава с очи. Всичко беше прекрасно. Той гледаше в далечината, към Гуругу и Мароко.
— Къде беше? — попита тя.
— Пътувах — говореше с лек акцент, не го беше забелязала първия път. Лека и приятна модулация, малко затворена, различна от испанския, който се говореше по тия места. — Върнах се сутринта.
Стана така, сякаш подхващаха прекъснат разговор. Двама стари познайници се срещат, без да са изненадани от това. Двама приятели. Може би любовници.
— Казвам се Сантяго.
Най-сетне се беше обърнал към нея. Или си много хитър, помисли си тя, или си истинско съкровище. Така или иначе, все ми е едно. Зелените очи се усмихваха отново, сигурни и спокойни, и я изучаваха.
— Аз съм Тереса.
Повтори името й тихо. Тереса, изрече замислен той, сякаш поради някаква причина, все още неизвестна и за двамата, трябваше да свикне да го произнася. Продължи да я наблюдава, докато тя вдъхваше дима на цигарата. Сетне я захвърли внезапно, сякаш бе взела решение. Когато угарката падна на земята и тя стана, той не помръдна, все така седеше на стълбите. Знаеше, че ще остане там, без да насилва събитията, ако тя не подпомогнеше следващата стъпка. Не от неувереност или стеснителност, разбира се. Явно не беше от тия. Спокойствието му заявяваше, че тази работа е въпрос на взаимно съгласие и всеки трябва да извърви своята част от пътя.
— Ела — каза тя.
Беше различен, установи Тереса. Не с толкова въображение и не толкова забавен като Гуеро. Нямаше, за разлика от преди — младият военен и полицаят не влизаха в сметката, — нито шеги, нито смях, нито дързости, нито безсрамни думи, изречени като встъпление или притурка. В действителност този първи път почти нямаше думи. Мъжът мълчеше почти през цялото време, докато се движеше много съсредоточено и много бавно. Очите му, които дори тогава оставаха невъзмутими, не я изпускаха нито за момент. Не отклоняваха погледа си, нито се притваряха. Когато сноп светлина се промъкваше през процепите на щорите, от която капките пот по кожата на Тереса заблестяваха, зеленият им блясък сякаш ставаше още по-светъл. Неотменно втренчени и нащрек, очите му бяха спокойни, както всичко останало в стройното му силно тяло. Не й се нахвърли припряно, както тя очакваше, а я облада решително и уверено. Без бързане. Толкова внимаваше за усещанията, които се изписваха по лицето на жената и за тръпките на плътта й, колкото и за собствения си самоконтрол. Удължаваше до крайност всяка целувка, всяка ласка, всяко състояние. Повтаряха се отново и отново едни и същи движения, трептения и ответни реакции. Всичко се сливаше в едно: мирис на разголен, влажен, напрегнат полов орган. Мъзга. Топлина. Натиск. Покой. Причини и следствия, които се превръщаха в нови причини, една и съща последователност, която изглеждаше безкрайна. И когато, в просветленията сред замайването, имаше чувството, че пропада или се носи неясно накъде, когато мислеше, че се събужда от унеса, и отвръщаше по някакъв начин, като ускоряваше ритъма, или го водеше натам, където знаеше — смяташе, че знае, — че всеки мъж иска да бъде отведен, той поклащаше глава в знак на отказ. Произнасяше неразбираеми думи и дори веднъж вдигна пръст, за да я предупреди нежно. Чакай, промълви той, стой мирно, дори не мигай. Отдръпна се и застина за миг, със стегнати мускули на лицето, съсредоточен да възвърне самоконтрола си — усещаше го между бедрата си, съвсем твърд и влажен от нея, — и тогава проникна в нея отново, леко, още по-бавно и по-дълбоко, много навътре. Тереса изстена и всичко започна отначало, докато слънцето в процепите на щорите я заслепяваше с лъчи, кратки и хладни като проблясъци по острието на нож. Без дъх, с широко отворени очи, тя го гледаше толкова отблизо, че лицето, устните, очите му сякаш също бяха в нея, беше пленница между тялото му и омачканите влажни чаршафи под гърба си. Притисна го по-силно с ръцете, нозете и устните си. В този миг, внезапно през ума й мина мисълта: Господи, Света Дево, нямаме презерватив.