Тереса присъства и на друго празненство, един месец по-късно, където отново се срещна с мароканския полковник. Докато ги наблюдаваше да разговарят тихо и уединено, седнали на диван до терасата — този път бяха в луксозен мезонет в един от хубавите квартали на Надор, — Дрис Ларби започна да се плаши и реши да няма трети път. Стигна дотам да мисли да я уволни от „Ямила“, но се чувстваше обвързан от поетите ангажименти. В сложната верига от приятели на приятели, мароканецът не контролираше първопричината, нито междинните брънки и в такива случаи по-добре беше да проявява предпазливост и да не създава неприятности на никого. Не можеше да отрече, че изпитва и известна симпатия към Мексиканката. Тя му харесваше, но това не означаваше, че би подпомагал услугите, които тя оказваше на галисиеца, или пък интимните й срещи с мароканската връзка. Без да броим това, че Дрис Ларби се стараеше да стои далеч от растението канабис във всичките му форми и трансформации. Ако тя искаше да спи с Абделкадер Чаиб или който и да било друг заради Сантяго Фистера, той нямаше намерение да им постила чаршафите.
Предупреди я, както той си знаеше, без да се набърква много. Остави я да се сети сама. Веднъж излязоха заедно от „Ямила“ и тръгнаха надолу към плажа. Разговаряха за доставката на бутилки джин, която трябваше да се извърши на следващата сутрин, и стигнаха до ъгъла на морската алея за разходки. Тогава Дрис Ларби видя галисиеца, който я чакаше, седнал на една пейка. И без всякакъв преход, можеше да мине и като коментар за касите с бутилки и плащането на доставчика, рече: от тия е, които не остават. Нищо повече. После замълча няколко секунди, преди да продължи да говори за касите джин, а и преди да си даде сметка, че Тереса го гледа много сериозна. Не неразбиращо, а предизвиквайки го да продължи, толкова упорито, че мароканецът се видя принуден да свие рамене и да добави: или си отиват, или ги убиват.
— Какво ли знаеш ти за това — каза му тя тогава.
Каза го с тон на превъзходство и известно презрение, които накараха Дрис Ларби да се почувства малко засегнат. За каква се имаше тая тъпа индианка, помисли си той. Понечи да отвърне с някаква грубост или може би — още не го беше решил, — да обясни на мексиканката, че и той разбира малко от мъже и от жени, след като е прекарал една трета от живота си в трафик на човешки същества и прочие, и че ако нещо не й харесваше, точно сега беше времето да си потърси друга работа. Но не пророни дума. Реши, че тя нямаше предвид мъже, които си лягат с теб и после изчезват, а нещо по-сложно. Нещо, с което той не беше наясно и което, понякога, ако човек има усет за тия работи, се долавяше в говора и в мълчанията на тази жена. Онази вечер, до плажа, където вече чакаше галисиецът, Дрис Ларби усети с интуицията си, че думите на Тереса се отнасят не толкова за мъжете, които си тръгват, колкото за тези, които ги убиват. Защото в света, от който тя идваше, да те убият е форма на естествена смърт, подобна на всяка друга.