Сега съвсем не чувстваше подобно облекчение, въпреки че плаваха с празна лодка и се връщаха към Протока. Беше 4 и 40 сутринта и бяха минали само два часа, откакто бяха натоварили триста килограма смола от хашиш на мароканския бряг: достатъчно време, за да прекосят деветте мили, разделящи Ал Марса от Сала Аренас и там, на другия бряг, да разтоварят безпроблемно стоката. Но, както се казваше в една испанска поговорка, бикът все си е бик, докато не му видиш опашката отрязана. И сякаш в потвърждение, малко преди Пунта Карнеро, когато току-що бяха навлезли в червения сектор на фара и вече виждаха осветената грамада на Гибралтар, Сантяго изведнъж се обърна, погледна нагоре и изруга. Само миг по-късно Тереса чу особено мъркане, което надвиваше шума на моторницата и се приближаваше от едната им страна, после заставаше отзад. Секунди преди това прожектор внезапно бе осветил лодката, заслепявайки ги съвсем отблизо. Птичката, просъска Сантяго. Шибаната птичка. Перките на хеликоптера вече завихряха въздуха над „Фантом“-а, вдигаха вода и пяна наоколо, когато Сантяго нагласи кормилото на опашката, натисна газта, стрелката скочи от 2 500 на 4000 оборота и лодката побягна, като се удряше във водата и се носеше със стремителни подскоци. Не е за вярване. Прожекторът ги следваше, преминаваше от едната на другата страна, после към задната част и осветяваше бялата пелена от вода, която вдигаха двеста и петдесетте коня, пришпорени с пълна сила. Сред тласъците и пяната, хванала се здраво, за да не падне зад борда, Тереса направи това, което трябваше да направи: забрави за заплахата от хеликоптера — все пак пресметна, че той лети само на няколко метра над водата и със скорост от четиридесет възела, равна на тяхната, — и се зае с другата заплаха, която несъмнено ги дебнеше. Тя бе по-сериозна, тъй като се движеха близо до брега: катерът на митническата охрана. Насочван от радара си и прожектора на хеликоптера, в този момент той вече сигурно плаваше към тях с пълна скорост, за да им пресече пътя или да ги изтласка към брега. Към зъберите на рифа Ла Кабрита, които бяха някъде отпред и малко вляво.
Залепи лице на окуляра. Челото и носът й се удряха при подскоците. Натисна бутона, за да намали обхвата до половин миля. Господи, мили Боже. Ако не си в добри отношения с Господа, хич не се и залавяй с тази работа, мина й през ума. Отразеният сигнал от антената изглеждаше невероятно дълъг на екрана, цяла вечност, която тя изчака със затаен дъх. Спаси ни и този път, Боже. В онази черна и злощастна за нея нощ се сети дори за свети Малверде. Бяха без товар, който да ги изпрати в затвора. Но митничарите бяха корави хора, макар да ти казваха „Честит рожден ден“ в кръчмите из града. В тези часове и по тези места можеха да намерят всякакъв претекст, за да конфискуват лодката, да я разбият, все едно е било нещастен случай или да я потопят. Ослепяващата светлина на прожектора проникваше до екрана и затрудняваше видимостта. Усети, че Сантяго вдигаше оборотите на двигателя, въпреки че вече летяха с най-високата скорост, възможна при западния вятър, който вдигаше вълната. Галисиецът не се плашеше лесно, не беше и човек, който би свел глава, за да облекчи работата на закона. Тогава лодката направи по-дълъг подскок от предишните — дано не се задави двигателят, помисли си тя, представяйки си как витлото се върти в празното пространство, — после корпусът се удари отново във водната повърхност. Тереса, хваната колкото се може по-здраво, удряща лицето си в ръба на окуляра, видя най-сетне на екрана, сред безбройните малки сигнали от вълнението, друго, по-различно черно петно. Продължителен, зловещ сигнал, който се приближаваше бързо към перката отдясно, на по-малко от петстотин метра.