Почувства дълбока нежност, като го гледаше така от тъмното. Приличаше едновременно на малко момче, погълнато изцяло от играчката си, и на голям човек, верен на някакъв загадъчен блян. Имаше нещо в тези макети, което Тереса не успяваше да проумее напълно. Но усещаше, че е нещо дълбоко, някакъв таен ключ към мълчанията и начина на живот на мъжа, комуто тя бе спътница. Понякога виждаше Сантяго да стои неподвижен, безмълвен и да гледа тези модели, в които влагаше седмици и дори месеци труд и които бяха пръснати навсякъде — осем в къщата и части от последния, деветия — в хола, в коридора, в спалнята. Изучаваше ги по особен начин. Оставаше впечатлението, че да се трудиш толкова време над тях, е същото, като да си плавал на борда им през въображаеми времена и морета. Сега, в малките им боядисани и лакирани корпуси, под платната и опънатите им въжета, сигурно долавяше отзвук от бури, абордажи, пустинни острови, дълги пътувания, който е извършил в мислите си, докато малките корабчетата са придобивали форма. Всички човешки същества мечтаят, заключи Тереса. Но не по един и същи начин. Едни рискуваха кожата си, като излизаха в морето с „Фантом“-а или в небето с „Чесна“. Други конструираха за утешение макети. Трети се задоволяваха само да мечтаят. Имаше и такива, които конструираха макети, рискуваха кожата си и мечтаеха. Всичко наведнъж.
Точно когато се канеше да излезе на верандата, чу да пропяват петлите от съседните дворове в Палмонес. Внезапно почувства студ. От времето в Мелиля тя свързваше кукуригането на петлите с думите „зора“ и „самота“. Една светла ивица се очертаваше на изток, на нейния фон се открояваха силуетите на комините и кулите на рафинерията. В тази част пейзажът преминаваше от черно в сиво, придавайки същия цвят и на водата край брега. Скоро ще се развидели, рече си тя. Мръсносивото на моите зазорявания ще се оцвети първо в златисто и червено, после слънцето и синевата ще започнат да се преливат по крайбрежието и залива и аз отново ще съм спасена — до следващия ранен утринен час. Тези мисли я занимаваха, когато видя Сантяго да вдига глава към просветляващото небе и да остава дълго време унесен, забравил за работата. После се изправи, изпъна ръце, за да се разкърши, угаси настолната лампа и събу късите си панталони. Изпъна отново мускулите на раменете и ръцете си, сякаш се канеше да прегърне залива и тръгна към брега. Потопи се във водата, галена от лекия бриз. Беше толкова спокойна, че концентричните кръгове, получили се при влизането му, можеха да се различат много надалеч по тъмната повърхност. Отпусна се по корем и запляска с ръце и крака, докато стигаше дъното. Сетне се върна и видя Тереса, която бе преминала верандата, смъквайки блузата си, и влизаше в морето, защото й беше много по-студено отвън, сама в къщата и на пясъка, сред сивкавото развиделяване. Срещнаха се във водата, която им стигаше до гърдите. И нейната гола, настръхнала кожа се отпусна при допира с неговата. Когато усети втвърдения му член да се притиска първо към бедрата и после към корема й, разтвори крака и го обхвана с тях. Целуваше устните и езика му. Бяха солени на вкус. Остана за миг безтегловна около кръста му, докато той проникваше дълбоко в нея — бавно, дълго, полека. Тереса го галеше по мократа коса, заливът просветляваше около тях, варосаните къщи на брега се оцветяваха в златисто от изгряващата светлина. Няколко чайки кръжаха над тях, грачеха, отиваха и се връщаха с вълните. Тогава си помисли, че животът понякога е толкова хубав, че не прилича на истински.
Оскар Лобато ме запозна с пилота на хеликоптера. Тримата се срещнахме на терасата на хотел „Гуадакорте“, много близо до мястото, където бяха живели Тереса Мендоса и Сантяго Фистера. Вътре в салоните имаше празненства по случай първо причастие и моравата беше пълна с малки дечица, които вдигаха врява и се гонеха под корковите дъбове и боровете. Хавиер Колядо, каза журналистът. Пилот на хеликоптера на митницата. Роден ловец. От Касерес. Не му предлагай цигара, нито алкохол, защото пие само плодови сокове и не пуши. От петнадесет години се занимава с това и познава Протока като петте си пръста. Суров, но добър човек. Когато е там горе, е адски хладнокръвен.