Колкото до жените, те се делят (започна да си казва тя)… — и не успя да довърши. Защото спря да мисли, когато ската на гадната птичка, на по-малко от метър над главите им, започна да се люшка все по-близо. Тереса потупа Сантяго по лявото рамо, за да го предупреди. Той само кимна, вдаден в управлението на моторницата. Знаеше, че колкото и да се приближава хеликоптерът, никога нямаше да ги удари, освен по случайност. Но пилотът беше достатъчно умел, за да си позволи това, защото в подобен случай всички, преследвани и преследвачи, щяха да заминат заедно на дъното. Това беше маневрата на ловеца, за да ги обърка и да ги накара да сменят курса, да допуснат грешка или да ускоряват, докато двигателят, докаран до крайност, отиде по дяволите. Случвало се беше и преди. Сантяго знаеше — Тереса също, въпреки че близостта на ската я изплаши, — че хеликоптерът не бе в състояние да направи нищо повече. Целта на маневрата му беше да ги принуди да се движат близо до брега, моторницата да продължи по права линия до Пунта Европа и Гибралтар, а там да направи голям завой. Това щеше да удължи лова, така че и тези от лодката да не издържат и да акостират някъде по крайбрежието или щеше да даде време на митническия катер да дойде и да ги притисне към сушата.
Катерът. Сантяго кимна към радара. Тереса пролази на колене по пода, усещайки ударите на водата по равната част над кила, и заби лице на окуляра. Хваната за борда и седалката на Сантяго, при усиленото треперене на мотора, предавано на корпуса, от което й се схващаха ръцете, тя погледна тъмната линия, рисувана от отразените сигнали вдясно, съвсем близо до тях, и ясното пространство от другата страна. На половин миля всичко беше чисто. Но като удвои обхвата на екрана, откри очакваното черно петно, движеше се с осем кабелта, решено да им пресече пътя. Залепи устни на ухото на Сантяго, за да му го извика, надмогвайки грохота на мотора. Видя го да кимва отново, втренчил очи напред, без да промълви и дума. Птичката се снижи още малко, ската почти докосна левия борд, после се издигна, но не успя да принуди Сантяго да се отклони и на градус от курса си. Той бе все така превит над кормилото, вперил очи в мрака пред себе си, докато светлините на крайбрежието препускаха отдясно: първо Естепона с лампите на дългия си булевард и фара накрая, после Манилва и пристанището на Ла Дукеса. Моторницата се носеше с четиридесет и пет възела и постепенно се отдалечаваше от брега. Тогава, като погледна пак радара, Тереса видя черния сигнал на катера прекалено близо, движеше се по-бързо, отколкото тя си беше представяла и почти щеше да ги засече отляво. Обърна очи в тази посока и сред мъглата и пръските вода, въпреки белия отблясък на прожектора на хеликоптера, видя синьото сияние да приближава и да затваря все повече пътя им. Това поставяше обичайния въпрос: да акостираш на брега или да си опиташ късмета, докато заплашителният силует, изплуващ в нощта, скъсява дистанцията, приближава те отстрани, удря те по носа, опитва се да разбие корпуса, да спре двигателя или да те хвърли във водата. Радарът вече беше излишен. Затова Тереса пролази обратно, усещайки подскоците на лодката в бъбреците си. Застана отново зад Сантяго, с ръце на раменете му, за да го предупреждава за движенията на хеликоптера и катера, дясно и ляво, близо и далеч. Когато разтърси четири пъти лявото му рамо, защото шибаният катер вече се извисяваше като зловеща стена, на път да се стовари върху им, Сантяго вдигна крака от педала на газта, отне внезапно четиристотин оборота на двигателя, натисна надолу лоста за мощността с дясната ръка, завъртя кормилото докрай наляво. „Фантом“-ът описа страхотен остър завой сред облаци от собствените си пръски, пресече водната следа на митническия катер и при маневрата го остави малко зад себе си.
Тереса я напуши смях. Виж ти, изненада. Всички залагаха до крайност при тези странни преследвания, които караха сърцето да бие със сто и двадесет удара в минута, с пълното съзнание, че преимуществото над противника се крие в малката разлика между границите на тази крайност. Хеликоптерът летеше ниско, заплашваше да ги удари със ската, пеленгуваше катера. Но през по-голямата част от времето блъфираше, защото не можеше да установи реален контакт. От своя страна, катерът кръстосваше пред моторницата, за да я накара да подскача в неговата диря и двигателят да се задави при движението на витлото в празното пространство. Или пък налиташе, готов да удари. Капитанът знаеше, че може да го направи само с носа, в противен случай би убил на място хората от „Фантом“-а, при това в страна, където на съдиите трябва да се обяснява дълго как са се случили подобни неща. Сантяго, какъвто си беше умен галисиец и голям хитрец, също го знаеше. Затова реши да рискува до крайност. Зави на другата страна, потърси водната следа на катера, решен да изчака, докато катерът бъде принуден да спре или да даде заден ход, за да го засече. С цялото си хладнокръвие намали внезапно, убеден в рефлексите на другия да закове на място катера, за да не ги помете. Пет секунди по-късно ускори и се откъсна от преследвачите си. Фарът на Гибралтар идваше все по-близо. Съдбата им висеше на косъм. Една грешка в изчисленията щеше да е достатъчна, за да отиде по дяволите крехкото равновесие между ловци и плячка.