— Изиграха ни — извика неочаквано Сантяго.
Тереса се огледа смутено наоколо. Сега катерът отново беше отляво, от външната страна и ги притискаше неумолимо към сушата. „Фантом“-ът летеше с петдесет и пет възела при дъно, по-плитко от пет метра. А птичката, залепила се отгоре им, ги фиксираше с белия си прожектор. Ситуацията не беше с нищо по-лоша от тази преди минути и тя го каза на Сантяго, като се наведе към ухото му. Не е толкова зле, рече тя. Но Сантяго поклащаше глава, сякаш не я чуваше, погълнат от пилотирането на моторницата или от собствените си мисли. Този товар, чу го да казва. И после, преди да млъкне окончателно, добави нещо, от което Тереса успя да разбере само една дума: „примамка“. Сигурно иска да каже, че са ни заложили капан, помисли си тя. Тогава катерът ги удари по носа и водата, вдигната от досега на двата плавателни съда, препускащи един до друг с пълна скорост, се превърна в облак от прахообразна пяна. Тя ги заля, заслепи ги и Сантяго се видя принуден да отстъпи малко, като откара „Фантом“-а още по-близо до крайбрежната ивица. Носеха се във водовъртежа между линията, където се разбиваха вълните и самия бряг. Катерът се намираше от лявата им страна, не толкова близо, хеликоптерът беше над тях, а светлините на сушата се стрелкаха от другата им страна. Движеха се във вода с дълбочина три педи.
Дявол да го вземе, няма лот. Сантяго движеше моторницата колкото е възможно по-близо до брега, за да държи далеч катера, чийто капитан несъмнено щеше да се възползва от всяка възможност, за да ги атакува отстрани. Дори при сегашното положение, пресметна тя, вероятността катерът да опре дъно или да засмуче камък, който да изкара от строя перките на турбината, беше много по-малка, отколкото „Фантом“-ът да зарие пясък с опашката на мотора по време на някой подскок, и след това да се забие с предницата си, а те двамата да си пушат „Фарос“ до Второ пришествие. Господи! Тереса стисна зъби и вкопчи ръце в раменете на Сантяго, когато катерът се приближи отново сред облаци пяна, изпревари ги леко, като ги заслепи с изхвърлената вода, а сетне се килна леко на дясно, за да ги притисне още повече към плажната ивица. Този капитан трябва също да е голям смелчага, помисли си тя. От тези, дето вземат работата си на сериозно. Защото никой закон нямаше чак такива изисквания. Или напротив, имаше ги, когато нещата придобиеха личен характер — схватка между няколко разлютени петли, които превръщаха най-дребното спречкване в истинско бойно поле. Така, отблизо, страничната част на катера „H.J.“ изглеждаше толкова тъмна и огромна, че възбудата на Тереса от бясното препускане започна да отстъпва пред страха. Никога не бяха се носили с подобна скорост във водовъртежа до брега и на толкова плитко. На моменти прожекторът на хеликоптера им позволяваше да видят вълнообразното движение, камъните и водораслите по дъното. Водата едва стига за перката, пресметна тя. Орем плажа. Изведнъж се почувства глупаво уязвима, подгизнала от вода, заслепена от светлината, разтърсвана от подскоците на лодката. Не се будалкай нито със закона, нито с другото, каза си тя. Хванали са се като на канадска борба, това е. Ще падне този, който отпусне. Да видим кой ще издържи повече. А пък аз съм между тях. Какъв мръсен номер е да умреш така.
Тогава се сети за скалата на Леон. Всъщност беше много висока скала, на няколко метра от плажа, по средата на пътя между Ла Дукеса и Сотогранде. Наричаха я така, защото един митничар на име Леон беше ударил в нея корпуса на катера си по време на патрул, тряяяяс, и в разгара на преследването на една моторница, бил принуден да пусне котва на брега, защото бил пробит. Същата скала, спомни си Тереса, се намираше точно на техния път. При тази мисъл я обзе паника. Забрави за близостта на преследвачите, погледна надясно, търсеше репери в светлините на сушата, прехвърчащи отстрани на „Фантом“-а, по които да се ориентира за местоположението им. Шибаната скала трябваше да е адски близо.