— Дай един фас — каза Патрисия.
Беше мързелива и настроенията й се сменяха според деня. Пушеше светъл тютюн с филтър. Но за да не се надигне, би изпушила една „Бисонте“ без филтър на приятелката си — тези цигари често се отваряха, в тях се слагаха парченца хашиш и се залепяха отново. Наричаха цигарите без хашиш „трухас“, а тези с хашиш — „порос“ и „канутос“. В Синалоа им казваха съответно „табирос“ и „карухос“. Тереса взе една от пакета на земята, в който половината цигари бяха нормални, а другата половина — смесени с дрога, запали я, наведе се към лицето на Патрисия и я постави в устата й. Видя я да й се усмихва, преди да й благодари. Вдиша от дима, без да помръдне ръцете от тила си, с цигарата, увиснала между устните. Очите й бяха затворени заради слънцето, от което косите й блестяха. Блестеше лекият мъх по страните й, до едва забележимите бръчици около очите. На тридесет и четири години съм, беше казала тя, без някой да я пита, още първия ден, в килията — кафезът на затворническия жаргон, овладян вече от Тереса, — която двете деляха. Тридесет и четири години в ЕГН-то и девет в присъдата, от които съм излежала две. С намаляването заради ежедневно полагания труд и доброто поведение, значи една трета от присъдата. С всичката бумащина ми остават най-много една или две години. Тогава Тереса реши да й разкаже са себе си, коя е, как се казва и какво е извършила. Но другата я беше прекъснала, зная коя си, хубавице, тук знаем всичко за всички, за някои още преди да се появят. И нека ти кажа. Тук има три основни вида жени: скандалджийки, лесбийки и прецакани. Що се отнася до националностите, освен испанки имаме арабки, румънки, португалки, нигерийки, задължително със СПИН — до тия дори не припарвай, горките, съвсем са взели-дали, една групичка колумбийки, те си живеят отделно, някоя и друга французойка и накрая украинки — били проститутки и очистили сводника си, защото не им връщал паспортите. Колкото до циганките, с тях не се разправяй. Младите, с тесни, впити панталони, пуснати коси и татуировки се дрогират, с какъвто хашиш им попадне. Те са най-страшните. По-възрастните, Росариите, дебелани с големи цици, с прибрани коси и дълги поли — те, без гък да кажат, излежават присъдите на мъжете си, които трябва да продължат да работят на улицата, за да издържат семейството, и идват да ги приберат с мерцедеси, като ги пуснат, — та те са миролюбиви. Но се подкрепят едни други. Като изключим циганките, затворничките поначало нямат чувство за солидарност. Когато се събират в групички, то е заради изгода или за да оцелеят, слабите се събират със силните, които да ги защитават. Ако искаш съвет от мен, не се сближавай с никой. Търси ползотворни връзки: икономките, готвачките, надзирателките, които освен всичко друго помагат да се намали присъдата ти. Не забравяй да си слагаш джапанки под душа, избягвай да сядаш на общите тоалетни в двора, защото можеш да си лепнеш какво ли не. Никога не говори лошо на всеослушание за Камарон, Хоакин Сабина, „Лос Чунгитос“ и Мигел Босе, не искай да сменят програмата по време на сапунените сериали, не приемай дрога, преди да разбереш какво ще ти поискат в замяна. Твоята работа, ако не създаваш проблеми и вършиш нещата както трябва, е да изкараш една година, побърквайки се, като всички, от мисли за семейството си, за това как ще уредиш живота си отново, за удара, който ще направиш щом излезеш или за едно чукане. Всеки знае себе си. Най-много година и половина, с документацията и докладите на Наказателните институции, на психолозите и на всички други скапаняци, които ни отварят вратите или ни ги затварят, зависи от храносмилането им тъкмо този ден, от това доколко им се харесваш или кого са успели да хванат. Така че приеми го спокойно, запази си личицето на добро момиче, казвай на всички „да, господине“ и „да, госпожо“, „не ме закачайте“ и „дайте да я караме с добро“. Мексиканката. Тук всички имат прякори, на някои им харесват, на други — не. Аз съм Полковник О’Фарел. И ми харесва. Може някой ден да ти позволя да ме наричаш Пати.