— Пати.
— Какво?
— Книгата е страхотна.
— Нали ти казах.
Продължаваше да лежи със затворени очи, цигарата димеше в устата й, а слънцето подчертаваше малките петънца, като лунички, по носа й. Била е хубава и в известен смисъл все още беше. Или по-скоро привлекателна, а не наистина хубава, с руса коса, висока един седемдесет и осем, с живи очи, които сякаш непрекъснато се смееха. Майка й беше Мис Испания от петдесет и някоя година, омъжена за прочутия О’Фарел, този с ябълковия ликьор и хереските коне, чиито снимки се появяваха от време на време по списанията: сбръчкан и изискан старец на фона на бъчви вино и глави на бикове, в къща с гоблени и картини по стените, претъпкана с керамика и книги. Имаше и други деца. Патрисия беше черната овца. Замесена в сделки с наркотици по Коста дел Сол, с руската мафия и в убийства. Любовника й, с дълга фамилия от три-четири имена, го направили на решето. Тя се спасила по чудо, само с две наранявания, заради които лежала месец и половина в реанимацията. Тереса беше виждала белезите, докато вземаха душ и когато Патрисия се събличаше в килията. Представляваха две звездички от набръчкана кожа на гърба, до лявата лопатка, на една педя разстояние една от друга. Белегът на мястото, откъдето беше излязъл единият куршум, беше по-голям и се намираше отпред, под ключицата. Вторият куршум се беше забил в костта и й го бяха извадили в операционната. Стоппатрони, беше коментарът на Патрисия първия път, когато Тереса ги загледа. Ако беше олово, дум-дум, сега нямаше да ти разказвам това. Сетне приключи въпроса с безмълвна, закачлива усмивка. През влажни дни чувстваше болки там, където я бе пронизал вторият куршум, както Тереса я болеше счупената и гипсирана ръка.
— Какво става с Едмон Дантес?
Едмон Дантес съм аз, отвърна Тереса почти сериозно и видя как бръчиците около очите на Патрисия станаха по-дълбоки и цигарата заигра от усмивката й. И аз, каза тя. И всички тези, додаде, като посочи двора, без да отваря очи. Наивни и невинни, мечтаещи за съкровището, което ни чака навън.
— Умря абат Фариа — вметна Тереса, загледана в страниците на книгата. — Горкият старец.
— Виждаш ли. Понякога едни трябва да отидат на онзи свят, за да живеят други.
Покрай тях минаха затворнички, правещи двеста и тридесетте стъпки в посока към стената. Бяха груби същества, половината от групата на Трини Санчес, позната също като Макоки III: мургава и дребна, агресивна, мъжкарана, татуирана, типичен случай на най-тежкия член от наказателния кодекс. Обичайното наръгване, четиринадесет години за размяна на удари с нож, заради половин грам хероин. Тия си падат по лесбийските игрички, предупреди я Патрисия първия път, когато се срещнаха в коридора на отделението. Тогава Трини каза нещо, което Тереса не успя да чуе и другите избухнаха дружно в смях, имаха си техен език. Не се притеснявай, Мексиканке. Могат само да ти изядат оная работа, ако им се оставиш. Тереса не им се беше оставила. След няколко тактически настъпления под душовете, в тоалетните и на двора, включително един опит за сближаване, с усмивки, цигари и сухо мляко на масата в трапезарията, всяка птичка отлетя към своето си гнездо. Сега Макоки III и момичетата й гледаха Тереса отдалеч, без да усложняват живота й. В крайна сметка, Полковник О’Фарел й беше съкафезничка. При това положение се предполагаше, че трябва да е обслужена.
— Довиждане, Полковник.