В дъното на двора имаше малка свада. Арабки и млади циганки с разрошени гриви се ругаеха на воля. Оттам можеше да се види зарешетеният прозорец на мъжкото отделение. Там затворниците имаха навик да си разменят чрез викове и знаци послания с приятелките си. Не една затворническа идилия вреше и кипеше в този ъгъл. Един затворник, докато извършваше ремонтни работи, успя да направи дете на една затворничка в трите минути, които бяха необходими на служителите, за да ги разкрият. Там, от другата страна на зида и телта, идваха и жени с мъжки наклонности. Сега три-четири жени се караха и дори налитаха да се бият. Бяха доста разгорещени. Поводът сигурно беше ревност или си оспорваха най-доброто място на импровизираната наблюдателница, докато полицаят от караулката не се наведеше над стената и не ги видеше. В затвора Тереса се беше уверила, че жените са по-напористи от някои мъже. Гримираха се, оправяха си косите при съкафезничките фризьорки, харесваше им да се показват с бижутата си, особено тези, които ходеха на служба в неделя, — без да го обмисля, Тереса престана да го прави след смъртта на Сантяго Фистера, — и тези, които ходеха в кухнята или в зоните на възможни контакти с мъже. Това също даваше поводи за ревност, побоища и разчистване на сметки. Беше виждала жени да налагат жестоко други жени, заради спор, цигара, хапка омлет — яйцата не бяха включени в менюто и понякога вадеха нож за едно от тях, — за груба дума или дори за едно „К’во става?“. Юмруците и ритниците бяха истински и оставяха жертвата с кървящи нос и уши. Кражбите на дрога и храна също бяха повод за скандали: консерви, кокаин или хашиш, измъкнати от килиите, когато остават отворени по време на закуска. Или неизпълнение на неписаните правила, управляващи живота там. Преди месец една доносничка, която чистеше караулката на надзирателките и използваше случая да наклевети по малко дружките, си беше изпросила жесток побой в тоалетната на двора, точно като влизаше да пикае, едва запретнала полата си. Четири затворнички се заеха с нея, останалите затискаха вратата. После всички бяха ни лук яли, ни лук мирисали. А гаднярката още беше в болницата на затвора, с прихваната с телове долна челюст и няколко счупени ребра.
Караницата в дъното на двора продължаваше. Зад решетките мъжете от другата страна насърчаваха съперничките. Шефката на смяната и още две служителки прекосяваха двора тичешком, за да се намесят. След като им хвърли разсеян поглед, Тереса се върна към Едмон Дантес, в когото беше влюбена до уши. Докато прелистваше страниците — беглецът току-що бе изваден от морето от рибари, — усещаше погледа на Патрисия, втренчен в нея по същия начин като погледът на онази, другата жена, която толкова пъти бе хващала да я следи от сенките и огледалата.