— О’Фарел беше тази, която наистина промени живота й — повтори Мария Техада.
В последните четиридесет и пет минути ми беше разказала как и защо. Накрая отиде до кухнята и се върна с две чаши билков чай. Изпи набързо едната, докато аз преглеждах записките си и смилах историята. Бившата социална служителка към затвора Ел Пуерто де Санта Мария беше пълна, жизнерадостна жена, с дълга, прошарена коса, която не боядисваше. Гледаше дружелюбно, устните й бяха твърдо очертани. Носеше кръгли очила с тънки метални рамки и доста златни пръстени на ръцете си: преброих най-малко десет. Сметнах и годините й — около шестдесет. В продължение на тридесет и пет години беше работила за Наказателните институции в провинциите Кадис и Малага. Не беше лесно да я открия, беше се пенсионирала наскоро. Но Оскар Лобато откри адреса й. Спомням си ги добре и двете, каза тя, когато й обясних за какво става дума по телефона. Елате в Гранада и ще поговорим. Посрещна ме по анцуг и чехли на терасата на апартамента си в ниската част на Албаисин. Целият град и полето на Генил се виждаха от едната страна, а от другата — дворецът Алхамбра, издигащ се сред зеленина, окъпан в златисто и охра от утринното слънце. Къща с много светлина и котки навсякъде: на канапето, в коридора, на терасата. Поне половин дузина живи котки — смърдеше ужасно, въпреки отворените прозорци, — и още двайсетина на картини, от порцелан и дърво. Имаше дори килими и малки възглавнички с избродирани по тях котки. Сред прането, простряно на терасата, имаше хавлиена кърпа с котарака Силвестър. Докато аз препрочитах записките си и отпивах от чая, една котка с тигрова шарка ме наблюдаваше от високия шкаф, сякаш ме познаваше отпреди, друга, дебела и сива, се приближаваше до килима със стъпки на ловец, като че ли връзките на обувките ми представляваха законно полагаща й се плячка. Останалите бяха разпределени из цялата къща в различни пози и стойки на тялото. Мразя тези твари, прекалено тихи и прекалено умни за моя вкус — нищо не може да се сравни с глуповатата вярност на едно тъпо куче, — но се стегнах. Работата си е работа.
— О’Фарел я накара да открие в самата себе си неща — казваше моята домакиня, — за чието съществувание тя и не подозираше. — Дори започна малко да я образова, разбирате ли?… По неин си начин.
Върху една масичка за игра на карти имаше куп тетрадки, в които в продължение на години беше отбелязвала интересните случаи в работата си. Прегледах ги, преди да дойдете, каза тя. Да си припомня. После ми показа няколко страници, изписани със закръглен и равен почерк: индивидуални картони, дати, посещения, разговори. Някои параграфи бяха подчертани. Проследяване на състоянието, поясни тя. Работата ми беше да оценя нивото на социалната им адаптация, да им помогна да си потърсят нещо за след това. Там, вътре, има жени, които прекарват времето си със скръстени ръце и други, които предпочитат да вършат нещо. Аз помагах на междинните случаи. Тереса Мендоса и Патрисия О’Фарел Мека. Класифицирани като АС: Архив на затворничките за Специално наблюдение. По едно време двете дадоха много материал за приказки.
— Бяха ли любовници?
Затвори тетрадките, отправи ми дълъг, изпитателен поглед. Несъмнено преценяваше дали въпросът ми е плод на нездраво любопитство или на професионален интерес.
— Не зная — отвърна накрая тя. — Сред момичетата, разбира се, се говореше, че са. Но такива слухове винаги има. О’Фарел беше бисексуална. Това като начало, разбирате ли?… Истината е, че беше имала връзки с някои затворнички преди появата на Мендоса. Но за тях двете не мога да твърдя нищо със сигурност.
След като подуши връзките на обувките ми, дебелият, сив котарак се отърка в панталоните ми, като остави по тях доста косми. Захапах стоически края на молива.
— Колко време бяха заедно?
— Една година като съкилийнички, после излязоха на свобода с няколко месеца разлика… Имах възможността да общувам и с двете. Мълчаливата, почти стеснителна Мендоса с мексиканския акцент, който я караше да изглежда толкова смирена и благовъзпитана, бе много наблюдателна, разумна… Кой би предположил какво щеше да се случи после, нали?… О’Фарел беше другата крайност: неморална, разюздана, винаги с надменно и фриволно поведение. Голямата дама от висшето общество. Никаквица с аристократично потекло, благоволила да общува с хората от народа. Знаеше как да използва парите, които й даваха голяма власт в затвора. Официално поведението й беше безукорно, разбира се. Нито едно наказание за трите години вътре, забележете, въпреки че си осигуряваше и употребяваше наркотици… Повярвайте ми, беше прекалено умна, за да си търси сама белята. Държеше се така, сякаш приемаше престоя си в затвора за неизбежен отпуск и чакаше той да свърши, без да го приема навътре.