Изпуши цигарата с хашиша, докато огънчето опари ноктите й, и допи остатъка от текилата с портокалов сок на една глътка. Първите курортисти започваха да пристигат с хавлиените си кърпи и плажните масла. Рибарят с въдицата си стоеше на брега, а слънцето се качваше все по-високо в небето, затопляйки пясъка. Мъж с приятна външност правеше упражнения встрани от шезлонгите, блестеше от пот като кон след дълго препускане. Миризмата на кожата му почти можеше да се усети. Тереса го наблюдава известно време. Гладък корем, мускулите на гърба се стягаха при всяка лицева опора и всяко извиване на торса. От време на време се спираше да си поеме дъх, с ръце на хълбоците и наведена надолу глава, загледан в земята, като че ли замислен. И тя го гледаше, и нейните мисли се въртяха в главата й. Гладки кореми, мускулести гърбове. Мъже със загоряла кожа, миришеща на пот, със скрита в панталона възбуда. Дявол да го вземе. Толкова лесно беше да ги има и все пак колко трудно се оказваше, въпреки всичко, въпреки цялата им предвидимост. И колко лесно беше да бъде жена, когато мислеше с катеричката си. Или когато мислеше толкова, че накрая стигаше отново до това, да мислиш пак със същото, оглупяла от стремеж да се прави на много умна. Откакто беше на свобода, Тереса бе имала едно-единствено сексуално преживяване: млад сервитьор от заведението в другия край на плажа. Една събота вечер, в която вместо да се прибере в пансиона, се помота, пийна малко и попуши седнала на пясъка, загледана в риболовните кораби в далечината, като се опитваше да пропъжда спомените. Сервитьорът се появи точно в този момент, симпатичен и толкова остроумен, че дори я разсмя. Няколко часа по-късно се озоваха в неговата кола, в един запуснат имот близо до арена за борба с бикове. Беше импровизирана сцена, на която Тереса присъства повече от любопитство, отколкото от истинско желание, погълната от самата себе си, от собствените си реакции и вълнения. Първият мъж от година и половина, за такова нещо много от приятелките й в затвора биха дали месеци от свободата си. Но избра лошо моментът и компанията, неподходяща за състоянието на духа й. По-късно реши, че са били виновни тези светлини в тъмното море. Сервитьорът, момче много подобно на този, който сега правеше упражнения — затова я споходи и споменът, — се оказа егоист и груб. Нито колата, нито презервативът, който тя го накара да сложи, след като дълго търсиха дежурна аптека, за да го купят, не подобриха нещата. Беше разочароващо, толкова неудобно, че дори й беше трудно да си смъкне ципа на панталона в тясното пространство. Като свършиха, на него очевидно му се искаше да си върви да спи. А Тереса беше неудовлетворена и ядосана на себе си и още повече на смълчаната жена, която я гледаше иззад отражението на огънчето на цигарата в стъклото: светла точица като тези на риболовните кораби, населяващи морето и спомените й. Така че обу джинсите си, слезе от колата, размениха си по едно „пак ще се видим“ и се разделиха, без да са си казали имената. Да върви на майната си, ако на някой му пукаше за това. Същата нощ, като се прибра в пансиона, Тереса дълго стоя под топлия душ. После се напи гола в леглото, легнала по корем, докато изповръща и червата си. Накрая заспа с ръка между бедрата си, заровила пръсти във влажната цепнатина. Чуваше шумове на хеликоптери и двигатели на моторници, както и гласа на Луис Мигел, който пееше от касетофона на масата. „Ако ни оставят /ако ни оставят/ ще се обичаме цял живот“.
Събуди се през нощта, стресната в тъмнината. Току-що, в съня си, беше разбрала най-сетне, какво се случваше в мексиканския роман на Хуан Рулфо, в който така и не успяваше да вникне докрай, колкото и пъти да го подхващаше. „Дойдох в Комала, защото ми казаха, че там е живял баща ми, някой си Педро Парамо…“ Да му се не види. Героите на тази история, всички до един, бяха мъртви, а не го знаеха.