При все това, призна тя, беше хубава история. Гаджето, надупчено на решето, половин тон кокаин, който никой не успял да открие. Сега, след фиестата, Тереса можеше да си представи гаджето. Същият като тези, които беше видяла тази вечер, с тъмно сако и риза без вратовръзка, всичко изискано, истинска класа, в стил второ или трето поколение от Чапултепек, но с подобрения, разглезен като богаташките синчета от Кулиакан, които ходеха на училище с джипове „Сузуки“, ескортирани от бодигардове. Едно гадже мръсник и негодник: стига му грам кока и започва да чука други, оставя и нея да се чука с други, играе си с огъня, докато си опари ръцете, влиза в среди, в които грешките, лекомислието и маниерите на мамино детенце се заплащат с цената на собствената ти кожа. Убиха него и още двама съдружника, беше й разказала Пати. Тереса по-добре от мнозина познаваше гадната история, за която говореше близката й приятелка. Убиха го, защото ги измами и не изпълни обещаното. Черна орисия, защото на следващия ден щели да го задържат тези от отдел „Наркотици“, които следели отблизо другия тон кокаин и вече им бил ясен, познавали и кътните му зъби. Видяла му сметката руската мафия, малко драстична мярка наистина, защото някакъв Борис не бил удовлетворен от обясненията за подозрителното изчезване на половината от пратката, пристигнала в контейнер на пристанището в Малага. А тези комунисти, рециклирани в гангстери, си бяха истински главорези. След множество вътрешни проучвания търпението им се изчерпало. Един от съдружниците на гаджето умрял, както си гледал телевизия вкъщи, друг — на магистралата Кадис — Севиля, а гаджето на Пати — при излизането от един китайски ресторант във Фуенхирола, бум, бум, бум, размазали го, докато отварял вратата на колата, три куршума в главата и два в суматохата за нея, която никой не търсел, защото всички, включително и мъртвите съдружници, знаели, че тя стои настрани от тая работа. Настрани, ама на куково лято. Първо, защото, влизайки в колата, се оказала на пътя на куршумите и второ, защото гаджето било от бъбривите и разправяло разни неща преди или след секс, както и като смръкнел кока. Така, малко по малко, накрая бил разказал на Пати, че дрогата, половината тон, който всички смятали за загубен и разпродаден на черния пазар, продължавал да си стои пакетиран, непокътнат, в една пещера на брега, близо до нос Трафалгар, в очакване някой да му обърне внимание. След изчезването на гаджето и другите единствената, която знаела мястото, била Пати. Така че, щом излязла от болницата, тези от отдел „Наркотици“ я чакали. Попитали я за прословутия половин тон, тя вдигнала високо вежди и ги извила недоумяващо. What? Не зная за какво, по дяволите, говорите. Изгледала ги в очите един по един всичките. След много „кажи си“ от тяхна страна и „нали ви казвам“ от нейна, те й повярвали.
— Какво мислиш, Мексиканке?
— Не мисля.
Беше спряла и Пати я гледаше. Лунната светлина зад гърба й очертаваше раменете и контура на главата й. Късата й коса сребрееше като прошарена.
— Напъни се малко.
— Не искам. Тази нощ — не.
Проблясване. Кибритена клечка и цигара, огряваща леко брадичката и очите на Полковник О’Фарел. Пак си е тя, помисли си Тереса. Каквато винаги е била.
— Наистина ли не желаеш да разбереш защо ти разказах всичко това?
— Зная защо го направи. Искаш да вземеш наркотика. И аз да ти помогна.
Огънчето припламна два пъти, без тя да проговори. Отново вървяха.
— Ти си правила такива неща — просто вметна Пати. — Невероятни неща. Познаваш разни места. Знаеш как да стигнеш и да се върнеш.
— А ти?
— Аз имам връзки. Зная какво да правя после.
Тереса все още отказваше да мисли. Важно е, рече си тя. Но се боеше, че ако даде воля на въображението си, отново ще види пред себе си тъмното море, фара проблясващ в далечината. Или може би се боеше, че ще види пак черната скала, в която се разби Сантяго и която й коства година и половина от живота и свободата. Затова й бе нужно да изчака изгрева, за да анализира разказа на сивата светлина на зазоряването, когато изпитваше страх. В онази нощ всичко изглеждаше измамно лесно.