Пещерата беше скрита от скали, откъснали се от високия, стръмен бряг. Преди четири дни бяха провели разузнаване откъм сушата. Тереса се бе надвесила над пропастта, проучи и отбеляза всеки камък, възползвайки се от ясния ден и спокойната, прозирна вода, за да огледа спокойно дъното и да прецени начина, по който да се приближи откъм морето, без някой остър зъбер да разкъса дъното на гумената лодка. Сега бяха там, люшкайки се по вълните. С леки подавания на газта и зигзагообразни движения Тереса се опитваше да се държи далеч от камъните и търсеше най-безопасния подстъп. Накрая разбра, че „Зодиак“-ът би могъл да влезе в пещерата при спокойно море, така че се отправи към голямата дупка отляво. Там, под свода, на място, където вълните не ги блъскаха към отвесната стена, каза на Пати да пусне малката котва, привързана в края на въже, дълго десет метра. После двете се спуснаха отстрани на лодката във водата. С друго въже отидоха до скалите, които се оголваха при отлив. На гърба си носеха раници с херметически пликове, ножове, въжета и два фенера. Придвижваха се безпроблемно, благодарение на костюмите за гмуркане. Щом стигнаха, Тереса завърза въжето на един камък, каза на Пати да внимава с бодлите на морските таралежи и с водата, стигаща над кръста им, й бавно се придвижиха по скалистия бряг от голямата към малката пещера. На моменти по-силни вълни ги принуждаваха да се вкопчват в брега, за да не изгубят дъното и тогава нараняваха ръцете си в грапавите камъни или усещаха как неопренът се раздира на лактите и коленете им. Именно Тереса, след като беше огледала отгоре, бе настояла да вземат тези екипи. Ще ни предпазват от студа, а и без тях вълнението при скалите ще ни направи на свински ребърца.
— Тук е — посочи Пати. — Според разказа на Джими… Сводът горе, трите големи камъка и малкият. Виждаш ли?… Трябва да поплуваме малко и после ще достигнем дъно.
Гласът й отекваше в стените. Миришеше много силно на разложени водорасли, на плесенясали камъни, заливани и откривани постоянно от прилива и отлива. Загърбиха светлината и навлязоха в полумрака. Вътре водата беше по-спокойна. Дъното все още се виждаше ясно, когато вече не го достигаха. Поплуваха малко. Почти накрая откриха нещо като пясък, камъни и снопове гнили водорасли. По-нататък беше пълен мрак.
— Имам нужда от една цигара, мамка му — измърмори Пати.
Излязоха от водата и потърсиха цигари в непромокаемите раници. Светлината от свода се отразяваше във водата между входа и тях и ги осветяваше в сивия мрак. Бяха мокри, с влажни коси и уморени лица. И сега какво, сякаш се питаха те в тишината.
— Надявам се все още да е тук — прошепна Пати.
Останаха известно време така, както си бяха, пушейки. Ако половината тон кокаин се намираше наистина там, на няколко крачки, нищо в живота им вече нямаше да е същото, щом преминеха това разстояние. Знаеха го и двете.
— Виж ти изненада. Точно навреме сме дошли, сестричке.
— Навреме за кое?
Тереса се усмихна, обърна го на шега.
— Ами не знам. Навярно да не поглеждаме вътре.
Пати също се усмихна, далечна. Умът й беше няколко стъпки по-нататък.
— Не говори глупости.
Тереса погледна раницата в краката си, наведе се и започна да рови в нея. Опашката й се бе развалила и от краищата на косата й капеше вода. Извади фенера си.
— Знаеш ли какво? — каза тя, изпробвайки светлината.
— Не. Кажи.
— Мисля, че има мечти, които убиват — тя осветяваше наоколо, черните скални стени и малките сталактити по тавана. — Убиват повече дори от хората, от болестите или от времето.
— И?
— И нищо. Само си мислех, нищо повече. Ей сега ми хрумна.
Другата не я погледна. Почти не обръщаше внимание на казаното. Тя също беше извадила фенера и се обръщаше към скалите в дъното, заета със собствените си разсъждения.
— За какво, по дяволите, говориш?
Разсеян въпрос, който не очакваше отговор. Тереса не отвърна нищо. Само погледна внимателно приятелката си. Отчиташе ефекта от ехото в камъните и въпреки това гласът й се стори странен. Надявам се, че няма да ме убие в гръб в пещерата със съкровището, както пиратите от книгите, мина й през ума. Мисълта й се стори забавна само донякъде. Въпреки абсурдността на идеята, се хвана, че гледа успокояващата дръжка на водолазния нож, подаващ се от раницата й. Я, стига, смъмри се тя. Не ставай мръсница от чиста пъзливост. Укоряваше се на ум, докато прибираха екипа, мятаха раниците на гръб и тръгваха предпазливо, като светеха с фенерите между камъните и висящите водорасли. Теренът леко се изкачваше. Два снопа светлина осветиха един завой. След него имаше още камъни и още сухи водорасли: много водорасли, натрупани пред една дупка в стената.