— Как са се добрали до кокаина?
— Това не зная. Никой не знае истината. Факт е, че се появи на руския пазар, по-точно започна да се появява. Олег Язиков го пусна там.
Това име го имаше в бележките ми. Олег Язиков, роден в Солнцево, мафиотски квартал в Москва. Военна служба отбита с тогавашната още съветска армия в Афганистан. Дискотеки, хотели и ресторанти в Коста дел Сол. Нино Хуарес допълни картината. Язиков пристигнал на крайбрежието на Малага в края на осемдесетте години, тридесетгодишен, полиглот, съобразителен. Едва слязъл от полета на „Аерофлот“, и вече имал тридесет и пет милиона долара за харчене. Първо купил дискотека в Марбеля, която нарекъл „Ядранка“ и която станала много модерна. Няколко години по-късно ръководел солидна инфраструктура за пране на пари, основана на хотелиерство и недвижими имоти, парцели в близост до брега и апартаменти. Второто бизнес-направление, изградено след дискотеката, се изразявало в мощни инвестиции в нощно-развлекателната индустрия на Марбеля — барове, ресторанти, локали за високо платени проститутки, предимно славянки, докарани директно от Източна Европа. Всичко чисто, или почти: дискретно пране, без да бие много на очи. Но Службата за борба с Организираната Престъпност доказала връзките му с „Бабушка“: мощна организация от Солнцево, формирана от бивши полицаи и ветерани от Афганистан, специализирани в изнудване, трафик на крадени коли, контрабанда и търговия с бели робини, силно заинтересовани също така да разширят дейността си, включвайки се в наркотрафика. Групата вече имала една връзка в Северна Европа: морски път, свързващ Буенавентура със Санкт Петербург, през Гьотеборг в Швеция и Кутка във Финландия. На Язиков, между другите неща, му препоръчали да разработи алтернативен път в източната част на Средиземно море: свръзка, независима от френската и италианската мафия, които руснаците били използвали до момента като посредници. Това беше контекстът. Първите контакти с колумбийските наркотрафиканти — картела Меделин, — се състояли в прости размени на кокаин срещу оръжие, играели много малко пари: партиди Калашников и гранатомети RPG от руските военни складове. Но нещата не потръгнали. Загубената дрога била една от няколкото спънки, които поставяли в неудобно положение Язиков и московските му съдружници. И изведнъж, когато вече не мислел за тях, петстотинте килограма кокаин му паднали от небето.
— Разказаха ми, че Мексиканката и приятелката й отишли да преговарят с Язиков — обясни Хуарес. — Лично, с пакет мостра… Очевидно руснакът първоначално го е приел на шега, а после — много зле. Тогава О’Фарел безцеремонно му заявила, че вече е платила, че след двата куршума, когато се случило онова с гаджето й, били квит. Че играели чисто и искали компенсация.
— Защо не са разпродали наркотика на дребно?
— Непосилна задача за начинаещи. А и това никак нямаше да се хареса на Язиков.
— Толкова ли е лесно да се разбере откъде идва?
— Разбира се — с умели движения с ножа и вилицата бившият полицай допичаше парчетата филе в нагорещената глинена чиния. — Всички знаеха на кого беше гадже О’Фарел.
— Кажете ми нещо за гаджето.
Гаджето, подхвана Хуарес, усмихвайки се пренебрежително, докато режеше, дъвчеше и отново режеше, се казваше Хайме Аренас: за приятелите Джими. Севилец от добро семейство. Пълно лайно, с извинение, че сме на масата. Много навътре в нещата в Марбеля и фамилна търговия с Южна Америка. Беше амбициозен, а и се мислеше за много умен. Когато онзи кокаин му падна в ръцете, реши да изиграе товарища. С Пабло Ескобар не би дръзнал, но руснаците тогава нямаха славата, която имат днес. Имаха ги за глупаци или нещо такова. Така че скри праха, за да преговаря за по-висока комисионна, при все че Язиков му беше платил точно и навреме частта на колумбийците, този път повече пари в брой, отколкото оръжия. Джими започна да увърта, докато на края на товарища търпението му се изчерпа. Така му се изчерпа, че го очисти наред с двамата му съдружника.
— Руснаците никога не са били фини в обноските си — Хуарес цъкна неодобрително с език. — И продължават да са си такива.
— Как са се свързали тези двамата?
Събеседникът ми вдигна вилицата, насочи я към мен, в израз на одобрение на въпроса ми. По онова време, обясни той, руските гангстери имаха един сериозен проблем. Имат го и днес, но тогава — повече. Много биеха на очи. Разпознаваха се отдалеч: едри, груби, руси, с големите си ръчища, с техните коли и пищните мадами, които винаги водеха със себе си. На всичкото отгоре бяха много зле с езиците. Щом стъпеха в Маями или на кое да е друго американско летище, ДЕА и всички полицаи им се лепваха като гербови марки. Затова се нуждаеха от посредници. В началото Джими Аренас изигра добре ролята си. Беше започнал с доставки на нелегален алкохол от Херес за Северна Европа. Имаше и добри връзки с латиноамериканци, пласираше дрога на дребно по модните дискотеки на Марбеля, Фуенхирола и Торемолинос. Но руснаците искаха собствена мрежа: импорт-експорт. „Бабушка“, приятелите на Язиков в Москва, вече се снабдяваха с прах на дребно, като използваха линиите на Аерофлот до Монтевидео, Лима и Баия, по-малко следени от тези до Рио и Хавана. До летището на Шереметиево стигаха доставки, ненадвишаващи половин килограм в индивидуални пратки, но фунията беше прекалено тясна. Берлинската стена току-що бе паднала, Съветският съюз се разпадаше, кокаинът беше на мода в една нова Русия на лесните пари и светкавичните удари, която показваше рогата си.