— Сам виждате, че не са сбъркали в предвижданията си — заключи Хуарес. — За да си създадете бегла представа за търсенето, един грам в дискотека в Санкт Петербург или Москва струва сега тридесет или четиридесет процента по-скъпо, отколкото в САЩ.
Бившият полицай сдъвка последното парче месо, като го прокара с голяма глътка вино. Представете си, продължи той, как другарят Язиков си блъска главата в търсене на начин да влезе в играта на едро. И точно тогава се появява половин тон, който не изисква да се организира никаква операция от Колумбия, а е тук, без рискове, сервиран наготово.
— Колкото до Мексиканката и О’Фарел, вече ви казах, че сами не можеха да се оправят… Нямаха средства, за да пласират петстотин килограма. При първия грам, пуснат в оборот, всички щяха да се струпат отгоре им: руснаци, градска полиция, моите хора… Бяха достатъчно умни, за да си дадат сметка за това. Всеки идиот би започнал да продава малко тук, малко там и преди ченгетата или моите момчета да сложеха ръка на рамото им, щяха да са свършили в багажника на някоя кола. Лека им пръст.
— А откъде знаеха, че нямаше да стане именно така?… Че руснакът ще изпълни своята част от уговорката?
Не можеха да го знаят със сигурност, поясни бившият полицай. Така че решиха да рискуват. А на Язиков му допаднаха. Най-вече Тереса Мендоса, която знаеше как да се възползва от случая, за да предложи варианти за сделката. Попита ме дали съм знаел за онзи галисиец, че й е бил любовник? Да?… Е, това решаваше нещата. Мексиканката имаше опит. Оказа се, че отговаря и на още необходими изисквания.
— Имаше топки — Хуарес опасваше с ръце окръжността на чинията — ей толкова големи топки. И забележете. Съществуват жени, които имат калкулатор между краката, чат, чат и извличат полза от него, а тя имаше калкулатор ето тук — почука с показалец по слепоочието си. — В главата. Понякога при жените чуваш песен на сирена, а после ти изскача морска вълчица.
Самият Сатурино Г. Хуарес трябва да го знаеше по-добре от мнозина други. Припомних си на ум банковата му сметка в Гибралтар, огласена от пресата по време на процеса. Тогава Хуарес имаше малко повече коса и носеше само мустаци, такъв беше на любимата ми снимка, където позираше между двама колеги в униформи на вратата на съда в Мадрид. Сега седеше тук, платил приемливата цена от пет месеца затвор и изгонване от Националната полиция, и си поръчваше на сервитьора коняк и хаванска пура за по-добро храносмилане. Малко доказателства, лоша съдебна система, добри адвокати. Запитах се колко ли хора му дължат услуги, включително Тереса Мендоса.
— В крайна сметка — завърши Хуарес, — Язиков прие сделката. Нали бяха на Коста дел Сол за това, да инвестират, а Мексиканката му се стори интересно капиталовложение. Така че спази думата си като истински мъж на честта… Това беше началото на едно красиво приятелство.
Олег Язиков гледаше пакета на масата пред него: бял прах, двоен прозрачен найлонов плик, затворен херметически, запечатан с широк, дебел скоч, непокътнат. Точно хиляда грама, вакуумирани, навярно така, както са били опаковани в нелегалните лаборатории в амазонската джунгла на Яри.
— Признавам — каза той, — че двете сте много хладнокръвни. Да.
Говори добре испански, помисли си Тереса. Бавно, с много паузи, сякаш подреждаше думите внимателно една след друга. Акцентът беше лек и той по нищо не приличаше на руските злодеи, терористи и трафиканти, както ги показваха по филмите, които фъфлеха аз убюх амиериканский враг. Нямаше вид и на мафиот, нито на гангстер. Беше със светла кожа, големи очи, също светли и детски, странна смесица от синьо и жълто в ирисите, сламеноруса коса, подстригана късо, като на войник. Беше облечен в памучен панталон цвят каки и морскосиня риза, с навити ръкави, откриващи силни ръце, покрити с рус мъх, носеше водоустойчив часовник „Ролекс“ на лявата китка. Ръцете му лежаха от двете страни на пакета, без да го докосват. Те също бяха големи, като останалата част на тялото му. Носеше дебела златна халка. Изглеждаше здрав, як и чистоплътен. Пати О’Фарел беше казала, че освен това, и най-вече, е опасен.