Много млада кралица може би? Не, семейната прилика е твърде силна. Тя трябва да е принцесата на Езерните земи с очи като на баща си и собствена корона от безупречни сини скъпоценни камъни. Правата ѝ черна коса блести, сплетена с перли и сапфири. Докато се взирам в нея, тя усеща погледа ми и в отговор се взира в мен.
Мейвън проговаря пръв, прекъсвайки наблюденията ми:
— За пръв път от столетие сме единодушни.
— Така е. — Орек кимва. Окиченото му със скъпоценни камъни чело проблясва в отслабващата слънчева светлина. — Алената гвардия и подобните ѝ трябва да бъдат изкоренени. Бързо, та заразата им да не се разнесе по-далече, отколкото вече е плъзнала. Така че Червените в други области да не се изкушат от лъжливите им обещания. Чувам слухове за смут в Пиемонт?
— Слухове, да. — Моят вероломен крал не признава нищо повече от това, което иска. — Знаете какви могат да бъдат принцовете. Вечно спорят помежду си.
Орек почти се ухилва:
— Наистина. Лордовете от Прерията са кажи-речи същата стока.
— Що се отнася до условията…
— Не толкова бързо, млади ми приятелю. Бих искал да узная в какво състояние е домът ти, преди да вляза през вратата.
Дори от мястото си мога да почувствам как Мейвън се стяга.
— Питайте каквото искате.
— Династия Айрал? Династия Ларис? Династия Хейвън? — Очите на Орек обхождат с поглед редицата ни, без да пропуснат нищо. Погледът му се плъзва по мен, поколебавайки се за половин секунда. — Не виждам тук никого от тях.
— Следователно?
— Следователно докладите са верни. Те са се разбунтували срещу законния си крал.
— Да.
— В подкрепа на изгнаник.
— Да.
— А вашата армия от новокръвни?
— Нараства с всеки изминал ден — казва Мейвън. — Още едно оръжие, с което всички трябва да се научим да си служим.
— Като нея. — Кралят на Езерните земи накланя глава в моята посока. — Мълниеносното момиче е значителен трофей.
Юмруците ми се свиват върху коленете. Разбира се, той е прав. Не съм много повече от трофей, който Мейвън да влачи наоколо, използвайки лицето ми и насила изричаните ми думи, за да привлече още хора на своя страна. Не се изчервявам обаче. Имала съм дълго време да привикна със срама си.
Ако Мейвън гледа в моята посока, това не ми е известно. Отказвам да го погледна.
— Трофей, да, а също и символ — казва Мейвън. — Алената гвардия е истинска, от плът и кръв, а не от призраци.
Плътта и кръвта могат да бъдат контролирани, сразени и унищожени.
Кралят цъка с език сякаш от жал. Бързо се изправя: мантията му се мята около него като бушуваща река. Мейвън също се изправя и го пресреща в центъра на павилиона. Измерват се с поглед, единият поглъща с очи другия. Никой не иска да е първият, който ще се пречупи. Чувствам как самият въздух около мен се стяга: горещ, после студен, сетне сух, после лепкав. Волята на двама Сребърни крале бушува около всички ни. Не знам какво вижда Орек в Мейвън, но внезапно отстъпва и протяга едната си тъмна ръка. Скъпи пръстени блещукат по всичките му пръсти.
— Е, ще се разправим с тях съвсем скоро. Също и с вашите разбунтували се Сребърни. Три рода срещу мощта на две кралства е нищо.
С леко накланяне на глава Мейвън връща жеста. Улавя ръката на Орек в своята. Объркано се запитвам как, по дяволите, Мер Бароу от Подпорите попадна тук. На няколко крачки от двама крале, гледайки как още едно парче от кървавата ни история си идва на мястото. Джулиан ще обезумее, когато му кажа. Когато. Защото ще го видя отново. Ще видя всички тях отново.
— Сега за условията — продължава упорито Орек. И осъзнавам, че не е пуснал пръстите на Мейвън. Също и Пазителите. Те правят заедно една заплашителна крачка напред, одеждите им с изрисувани пламъци крият всякакви евентуални оръжия. От другата страна на платформата стражите на езерняците правят същото. Всяка страна предизвиква другата да предприеме стъпката, която ще свърши с кръвопролитие. Мейвън не се опитва да се изтръгне или да се доближи. Просто стои непоклатим, без никаква емоция, без страх.
— Условията са разумни — отвръща той с равен тон. Не мога да видя лицето му. — Задушливите земи — разделени поравно, старите граници — поддържани и отворени за пътуване. Ще можете да се възползвате поравно от река Капитъл и канала Ерис…