Бавно сваля жакета си и го сгъва, премятайки го върху ръката си. Ризата отдолу е бяла, пристегната високо на гърлото ѝ, но без гръб. Тя се обръща, преструвайки се, че оглежда тронната зала. Всъщност се излага на показ. Гърбът ѝ е мускулест, як, изваян от дълги линии. Цялата е покрита с черни татуировки: от основата на скалпа, надолу по врата, по раменните лопатки, чак до основата на гръбнака. Корени, помислям си най-напред. Греша. Не корени, а завъртулки от вода, които се къдрят и разливат по кожата ѝ в съвършени линии. Потрепват леко като вълнички, когато се движи, като живи. Накрая се обръща отново с лице към мен. По устните ѝ играе едва доловима самодоволна усмивка.
Тя изчезва в миг, когато погледът ѝ се измества някъде зад мен. Не е нужно да се обръщам, за да знам кой се приближава, кой върви начело на многобройните стъпки, които отекват от мрамора и вътре в черепа ми.
— С удоволствие ще те разведа наоколо, Айрис — казва Мейвън. — Баща ти тъкмо се настанява в покоите си, но съм сигурен, че няма да възрази, ако искаме да се опознаем по-добре.
Пазачите Арвън и стражите на езерняците изостават назад, за да освободят пространство за краля и неговите Пазители. Сини униформи, бели, червено-оранжеви. Силуетите и цветовете им са така дълбоко втълпени в ума ми, че ги разпознавам дори само като ги зърна с ъгълчето на окото си. Най-вече бледият млад крал. Мога колкото да го видя, толкова и да го почувствам с натрапчивата му топлина, която заплашва да ме погълне. Той спира на няколко сантиметра от мен, достатъчно близо, за да ме хване за ръката, ако поиска. Потръпвам при тази мисъл.
— Това много би ми харесало — отвръща Айрис. Навежда глава някак странно сковано. Поклоните не ѝ идват отвътре. — Точно отбелязвах пред госпожица Бароу колко съм впечатлена от вашите… — тя търси подходящата дума, хвърляйки поглед назад към мрачния на вид трон — декорации.
Мейвън се усмихва смутено:
— Предпазна мярка. Баща ми беше убит, а срещу мен също бяха извършени опити за покушение.
— Можеше ли един стол от Безмълвен камък да спаси баща ви? — пита тя невинно.
Из въздуха с пулсиране преминава топло течение. Подобно на Айрис и аз изпитвам нужда да изхлузя жакета си, да не би гневът на Мейвън да ме накара да се изпотя дотолкова, че да го съблека.
— Не, брат ми реши, че най-добрият вариант е да му отсече главата — казва той безцеремонно. — Не съществува кой знае каква защита срещу това.
Случи се в същия този дворец. На няколко прохода и няколко стаи оттук, нагоре по няколко стълби, които водеха към място без прозорци, със звукоизолирани стени. Когато стражите ме завлякоха там, бях замаяна, ужасена, че Мейвън и аз всеки момент ще бъдем екзекутирани за държавна измяна. Вместо това в крайна сметка кралят бе посечен на две. Главата му, тялото му, сребърна струя, разплискана между тях. Вместо това Мейвън взе короната. При спомена стискам юмруци.
— Колко ужасно — промърморва Айрис. Чувствам очите ѝ върху себе си.
— Да, не беше ли, Мер?
Дланта, която полага внезапно върху ръката ми, ме изгаря като жигосаното клеймо. Контролът ми заплашва да се пречупи и аз му отправям кос кръвнишки поглед.
— Да — насилвам се да изрека през стиснати зъби. — Ужасно.
Мейвън кимва в знак на съгласие и стисва челюст, за да накара костите на лицето си да се стегнат. Не мога да повярвам, че има наглостта да изглежда гневен. Да се преструва на тъжен. Не е нито едно от двете. Не може да бъде. Майка му е отстранила онези частици от него, които са изпитвали обич към брат му и баща му. Ще ми се да беше отстранила частта, която обича мен. Вместо това тя забира като гнойна рана и трови двама ни с покварата си. Черна гнилоч разяжда мозъка му и всяко късче от него, в което може да има нещо човешко. Той също го знае. Знае, че има нещо нередно, нещо, което не може да поправи със способност или власт. Той е разбит и няма лечител на тази земя, който може да го направи отново цял.
— Е, преди да те разведа из дома си, има някой друг, който би искал да срещне бъдещата ми съпруга. Пазител Норнус, ако благоволите? — Мейвън прави знак на войника си да се приближи. По негова заповед въпросният Пазител се втурва към входа и обратно само за една заслепяващо бърза секунда, превръщайки се в неясно пламтящо червено-оранжево петно. Суифт. В одеждите си прилича на огнено кълбо.
По петите му идват няколко фигури: цветовете на династиите им са ми познати.
— Принцесо Айрис, това е главата на Династия Самос със семейството си — казва Мейвън и махва с ръка между новата и старата си годеница.