Еванджелин се откроява в рязък контраст със семпло облечената Айрис. Питам се колко време ѝ е отнело да създаде разтопения, течен на вид метал, който обгръща всяка извивка на тялото ѝ като проблясващ катран. Няма вече корони и тиари за нея, но бижутата ѝ наваксват предостатъчно. На шията, китките и ушите си носи сребърни верижки, фини като конец и инкрустирани с диаманти. Външността на брат ѝ също е различна, без обичайната му броня или кожени дрехи. Накъдреният му силует все още е доста заплашителен, но сега Птолемей прилича повече на баща си, облечен в безупречно черно кадифе и с искряща сребърна верижка. Воло води децата си заедно с една жена до себе си, която не разпознавам. Но определено мога да се досетя коя е.
В този миг разбирам още малко от същността на Еванджелин. Майка ѝ е страховита гледка. Не защото е грозна.
Тъкмо обратното: по-възрастната жена притежава свирепа красота. Предала е на Еванджелин острите си черни очи и безупречната порцеланова кожа, но не и лъскавата си, права гарвановочерна коса и изящна фигура. Тази жена има вид, сякаш мога да я прекърша на две, както съм си с оковите. Вероятно е част от фасадата ѝ. Носи цветовете на собствената си династия, черно и смарагдовозелено, редом до сребристото на Самос, за да покаже но кого е предана. Вайпър. Дочувам надменния глас на лейди Блонос в главата си. Черно и зелено са цветовете на Династия Вайпър. Майката на Еванджелин е анимос. Когато се приближава, блещукащата ѝ рокля идва по-ясно на фокус. И осъзнавам защо Еванджелин толкова настоява да носи върху себе си отличителните знаци на способността си. Това е семейна традиция.
Майка ѝ не носи бижута. А змии.
На китките, на шията си. Тънки, черни и бавно движещи се, с люспи, лъщящи като разлята мазнина. Равни части страх и отвращение разтърсват тялото ми. Внезапно изпитвам желание да изтичам в стаята си, да заключа вратата и да оставя възможно най-голямо разстояние между себе си и гърчещите се създания. Вместо това те се приближават все повече с всяка нейна стъпка. А аз си мислех, че Еванджелин е лоша.
— Лорд Воло; неговата съпруга, Ларенша от Династия Вайпър; техният син, Птолемей, и дъщеря им, Еванджелин. Уважавани и ценни членове на моя двор — обяснява Мейвън, сочейки поред към всеки. Усмихва се открито, показвайки зъбите си.
— Съжалявам, че не можахме да се срещнем с вас както подобава по-рано. — Воло излиза напред да поеме протегнатата ръка на Айрис. Сега, когато сребристата му брада е прясно подрязана, е лесно да се забележи приликата между него и децата му. Здрави кости, елегантни черти, дълги носове и устни, постоянно присвити в презрителна гримаса. Кожата му изглежда по-бледа в контраст с тази на Айрис, когато едва допира устни до голите ѝ кокалчета. — Бяхме призовани да заминем, за да се погрижим за определени въпроси в собствените си земи.
Айрис свежда чело. Сега е олицетворение на смирението.
— Не е нужно да се извинявате, милорд.
Над сключените им ръце Мейвън улавя погледа ми. Развеселено извива вежда. Ако можех, щях да го попитам какво е обещал на Династия Самос или с какво ги е заплашил. Двама крале от династия Калоре се изплъзнаха през пръстите им. Толкова кроежи и заговори за нищо. Знам, че Еванджелин не обичаше Мейвън, нито дори го харесваше, но беше отгледана да бъде кралица. Победата ѝ бе открадната два пъти. Тя се провали и по-лошо, провали своята династия. Поне сега разполага и с някого другиго освен мен, когото да обвинява.
Еванджелин хвърля поглед в моята посока: миглите ѝ са тъмни и дълги. Изпърхват за миг, когато очите ѝ потрепват, шарейки напред-назад като махалото на стар часовник. Отстъпвам леко от Айрис, за да оставя известно разстояние между нас. Сега, когато дъщерята на Династия Самос има нова съперница, която да мрази, не искам да ѝ създавам погрешно впечатление.
— И си била сгодена за краля? — Айрис първа отдръпва ръка от Воло и сплита пръсти. Еванджелин отмества очи от мен, за да погледне в лицето принцесата. Поне веднъж я виждам на равна нога с равностойна на нея съперница. Може би ще извадя късмет и Еванджелин ще направи гаф, ще заплаши Айрис така, както имаше навика да заплашва мен. Имам предчувствие, че Айрис няма да търпи дори една думичка от това.
— За известно време, да — казва Еванджелин. — И за брат му преди него.
Принцесата не е изненадана. Предполагам, че Езерните земи са добре осведомени за кралските особи на Норта.
— Е, радвам се, че сте се върнали в двора. Ще ни е нужна доста помощ в организирането на сватбата ни.
Прехапвам устна толкова силно, че за малко да потече кръв. По-добре това, отколкото да се изсмея на глас, когато Айрис посипва сол в толкова много от раните на Самос. Срещу мен Мейвън обръща глава, за да скрие едно злобно ухилване.