Използвай гнева. Използвай яростта — опитвам се да си внуша. Вместо това гневът само ме поглъща и се превръща в отчаяние.
Мейвън прави ленив жест с разтворена длан.
— Вратата е ето там.
Опитвам се да не поглеждам назад, докато си отивам, но не мога да се сдържа. Мейвън се взира към тавана с празни очи. А аз чувам в ума си Джулиан, шепнещ думите, които е написал.
Не божии избраници, а прокълнати от бог.
Осемнайсет
Мер
Поне този път не съм подложена на изтезание. Ако имах удобна възможност, щях да благодаря на Айрис, задето ме оставя да седя настрана и да бъда пренебрегвана. Вместо това Еванджелин заема мястото ми. Опитва се да изглежда спокойна, незасегната от сцената около нас. Останалата част от антуража на булката постоянно хвърля погледи към нея: момичето, на което се предполага да служат. Очаквам всеки миг тя да се свие на кълбо като някоя от майчините си змии и да започне да съска по всекиго, който посмее да се доближи на няколко стъпки до позлатения ѝ стол. В края на краищата по-рано тези покои бяха нейни.
Салонът е преобзаведен за тази нова обитателка по подобаващ начин. Яркосини драперии по стените, свежи цветя в бистра вода и няколко нежно ромолящи шадравана правят внушението непогрешимо. Тук царува принцеса от Езерните земи.
В центъра на стаята, Айрис се заобикаля със слуги. Червени камериерки, безкрайно умели в изкуството на разкрасяването. Не ѝ трябва много помощ. Много високите ѝ скули и тъмните очи са достатъчно великолепни и без грим. Една камериерка сплита черната ѝ коса в сложна прическа, наподобяваща корона, като я прикрепва със сапфирени и перлени игли. Друга втрива искрящ руж, за да превърне една вече прекрасна костна структура в нещо ефирно и неземно. Устните на Айрис са наситено пурпурни, умело очертани. Самата рокля, бяла, преливаща към ярко, блещукащо синьо на подгъва, придава на тъмната ѝ кожа сияние като на небето мигове след залез-слънце. Макар че външността е последното, за което би трябвало да се тревожа, редом до нея се чувствам като захвърлена кукла. Отново съм в червено, обикновена в сравнение с обичайните ми накити и брокат. Ако бях малко по-здрава, можеше и аз да изглеждам красива. Не че възразявам. От мен не се очаква да блестя. Не искам да блестя — а редом с нея със сигурност няма.
Еванджелин не би могла да е в по-голям контраст с Айрис дори и да се опита — а със сигурност е опитала. Докато Айрис с готовност играе ролята на млада, свенлива булка, Еванджелин на драго сърце е приела ролята на момичето, пренебрегнато и захвърлено настрана. Роклята ѝ е от метал в толкова преливащи се цветове, че със същия успех може да е от перли; цялата е украсена с остри като бръснач бели пера и инкрустирано сребро. Собствените ѝ камериерки се суетят наоколо, поставяйки последните щрихи във външността ѝ. Взира се в Айрис през цялото време: черните ѝ очи не трепват нито за миг. Отклонява вниманието си едва когато майка ѝ идва до нея, а дори и тогава само за да се отдръпне от смарагдовозелените пеперуди, украсяващи полите на Ларенша. Крилете им пърхат лениво, сякаш подухвани от ветрец. Деликатно напомняне, че са живи същества, които онази жена Вайпър е прикрепила по себе си само благодарение на способността си. Надявам се, че не възнамерява да сяда.
Виждала съм сватби преди, у дома в Подпорите. Недодялани събирания. Няколко обвързващи думи и набързо скалъпено празненство. Семействата просят и крадат, за да осигурят достатъчно храна за поканените гости, докато онези, които наминат неканени, не получават нищо друго освен хубаво зрелище. Едно време с Килорн се опитвахме да отмъкваме остатъци, ако имаше такива. Пълнехме джобовете си с хлебчета и се измъквахме тайно да се наслаждаваме на плячката. Не мисля, че ще правя това днес.
Единственото, което ще задържа, е дългият шлейф на Айрис и собствения си разсъдък.
— Жалко, че не успяха да дойдат още хора от семейството ви, Ваше височество.
Една по-възрастна жена с изцяло сива коса се отдалечава от многобройните Сребърни дами, които очакват Айрис. Скръства ръце върху безупречна черна парадна униформа. За разлика от повечето офицери ордените и медалите ѝ са малобройни, но въпреки това впечатляващи. Не съм я виждала никога преди, макар че в лицето ѝ има нещо познато. От този ъгъл обаче, докато чертите ѝ са в профил, не мога да определя какво е.
Айрис накланя глава към жената. Зад нея две камериерки закрепват на главата ѝ проблясващ воал.