Претъркулвам се отново, нахлувам през неговия ад. Роклята ми тлее, оставя димна следа. Не губя скъпоценно време или умствени усилия, за да предположа какво става. Вече знам.
Очите му са замъглени, нефокусирани. В тях няма признаци, че ме разпознава. Нищо, което да показва, че сме прекарали последните шест месеца в опити да се върнем един при друг. А движенията му са автоматични дори в сравнение с придобитата му от военното обучение прецизност.
Умът му е завладян от внушител. Не е нужно да предполагам кой.
— Съжалявам — промърморвам, въпреки че не може да ме чуе.
Избухване на мълния го отхвърля назад, искрите танцуват по плочките на бронята му. Той се присвива, потръпва конвулсивно, когато електричеството обтяга нервите му. Прехапвам устна, опитвам се по-усърдно от когато и да било преди да премина тясната граница между временното изваждане от строя и нараняването. Прекалявам с проявата на слабост. Грешка.
Кал е по-силен, отколкото някога съм си давала сметка. И има голямо предимство. Аз се опитвам да го спася. Той се опитва да ме убие.
Той се бори въпреки болката и връхлита. Измъквам се, вниманието ми се измества от задачата да го удържа, към усилието да остана извън смазващата му хватка. Подхранван от огъня удар прелита, описвайки дъга над главата ми. Усещам мирис на горяща коса. Друг ме уцелва в стомаха и падам назад. Търкалям се с ускорението на момента и отново се надигам: старите ми трикове се връщат. С въртеливо движение на ръката запращам нов взрив искри, които се стрелват нагоре по крака му и навътре в гръбнака му. Той надава вой. Звукът прерязва вътрешностите ми. Но ми дава преднина.
Фокусът на вниманието ми се стеснява към едно-единствено нещо, дяволското лице на един-единствен човек: Самсон Мерандус.
Сигурно е достатъчно близо, за да завладее ума на Кал и да го накара да тръгне да ме преследва. Оглеждам бушуващата битка, докато бягам, търся синия му костюм. Ако е тук, се крие добре. Или може да е кацнал някъде отгоре, гледайки от покрива на Хазната или многобройните прозорци на съседните сгради. Безсилно раздразнение разяжда решимостта ми. Кал е тук. Отново сме заедно. А той се опитва да ме убие.
Горещата му ярост близва петите ми. Нов взрив избухва по лявата ми страна и изпраща иглички от нажежена до бяло агония надолу по ръката ми. Адреналинът я удавя бързо. Не мога да си позволя болка точно сега.
Поне съм по-бърза от него. След оковите всяка стъпка ми се струва по-лесна от предишната. Оставям бурята отгоре да ме зарежда, храня се от електрическата енергия на другата владееща мълниите новокръвна някъде наблизо. Синята ѝ коса не се мярва отново пред погледа ми. Жалко. Можеше да ми е от полза точно сега.
Ако Самсон се крие близо до Хазната, трябва само да измъкна Кал от неговата зона на въздействие. С буксуване се обръщам да погледна през рамо. Кал все още ме следва: сянка от обагрен в синьо пламък и гняв.
— Ела да ме хванеш, Калоре! — изкрещявам му и запращам експлозия от мълнии към гърдите му. По-силна от последната, достатъчна да остави следа.
Той се извива настрана и успява да избегне удара, без нито за миг да забави крачка. Плътно по следите ми е.
Надявам се да се получи.
Никой не смее да се изпречи на пътя ни.
Червено и синьо, и пурпурно, огън и мълнии ни следват по петите, разцепвайки битката като нож. Той ме гони с изключителната настървеност на ловно куче. А аз определено имам чувството, че съм преследвана през площада.
Насочвам се към главната порта, към мястото на каквато там явка спомена Кранс. Моето спасение. Не че ще се възползвам засега. Не и без Кал.
След стотина метра става ясно, че Самсон тича заедно с нас точно толкова надалече, че да не го видим. Способността на никой внушител от Династия Мерандус няма по-широко поле на действие, дори не и тази на Елара. Извивам се напред-назад и оглеждам касапницата. Колкото по-дълго продължава битката, толкова повече време имат Сребърните да се организират. Войници от армията в облачно сиви униформи се изсипват на площада, методично завладявайки участъци от него. Повечето благородници се оттеглят зад защитната стена, образувана от военните, макар че неколцина — най-силните, най-смелите, най-кръвожадните — продължават да се бият. Очаквам членовете на Династия Самос да са в най-гъстите редици, но не виждам познати магнитрони. И все още никакви други познати членове на Алената гвардия. Никаква Фарли, никакъв полковник, никакъв Килорн или Камерън, или който и да е от новокръвните, за чието вербуване помогнах. Само Дармиън, вероятно пробиващ си със сила път към Хазната, и Кал, който полага всички усилия да ме довърши.