Изругавам: най-много ми се иска Камерън да беше тук. Тя би могла да потуши способностите на Кал, да го обуздае за достатъчно дълго, за да открия и унищожа Самсон. Вместо това трябва да го направя сама. Да го удържа, да опазя себе си жива и някак да ликвидирам внушителя Мерандус, който измъчва и двама ни.
Внезапно в периферното ми зрение се мярва размазано тъмносиньо петно.
Дългите месеци в плен на Сребърните са превърнали познаването на цветовете на династиите им във втора природа. Лейди Блонос ми втълпи знанията си и сега повече от всякога съм ѝ благодарна за това.
Завъртам се, сменяйки рязко посоката. Пепеливоруса коса се стрелва из Сребърните войници в опит да се слее с редиците им. Вместо това той се откроява, официалният му костюм контрастира рязко с военните им униформи. Всичко се стеснява до него. Целият фокус на вниманието ми, цялата ми енергия. Запращам каквото мога, в неговата посока, мятайки назъбени мълнии върху Самсон и Сребърния щит между нас.
Очите му се приковават върху моите и мълнията описва дъга като плющящ камшик. Има същите очи като Елара, същите очи като Мейвън. Сини като лед; сини като пламък. Студени и безпощадни.
По някакъв начин моето електричество се изменя, огъва се около него. Излита като изстреляно от прашка, профучавайки в друга посока. Ръката ми замахва заедно с него, тялото ми се движи по собствена воля, докато мълнията препуска към Кал. Опитвам се да изкрещя, макар че няма да има никаква полза да предупреждавам обсебен човек. Но устните ми не помръдват. Ужасът се стича надолу по гръбнака ми: единственото усещане, което мога да изпитвам. Не земята под краката ми, нито паренето на нови изгаряния, нито дори миришещия на дим въздух в носа ми. Всичко изчезва, заличено. Отнето.
Вътрешно пищя, защото сега Самсон ме е обсебил. Не мога да издам звук. Няма как да сбъркам назъбеното докосване на ума му до моя.
Кал примигва като човек, който се събужда от дълъг сън. Едва има време да реагира, повдигайки ръце да предпази главата си от електрическия удар. Някои от назъбените искри се превръщат в пламък, манипулиран от способността му. Повечето обаче улучват целта си и го карат да се свлече на колене и да изреве от болка.
— Самсон! — крещи той през стиснати зъби.
Осъзнавам, че ръката ми се движи, посягаща към хълбока ми. Измъква пистолета, който взех, и допира стоманата до слепоочието ми.
Шепотите на Самсон се надигат в главата ми, заплашват да удавят всичко друго.
Направѝ го. Направѝ го. Направѝ го.
Не чувствам спусъка. Няма да почувствам куршума.
Кал рязко дръпва ръката ми назад и ме завърта, за да ме отдалечи. Разкъсва хватката ми върху пистолета и го мята през мозайката. Никога не съм го виждала толкова уплашен.
Убий го. Убий го. Убий го.
Тялото ми се подчинява.
Аз съм зрител в собствената си глава. Пред очите ми бушува яростна битка, а аз не мога да направя нищо, освен да гледам. Настланата с мозайка земя се превръща в размазано петно, когато Самсон ме кара да се впусна в спринт, сблъсквайки се челно с Кал. Действам като гръмоотвод в човешки образ, улавям се за бронята му, извличам електричество от небето, за да го излея в него.
Болка и страх замъгляват очите му. Бронята му може да предложи само ограничена защита.
Хвърлям се, сграбчвам китката му. Но възпламенителната гривна не помръдва.
Убий го. Убий го. Убий го.
Огънят ме тласка назад. Претъркулвам се, раменете и черепът ми подскачат. Светът се върти, а замаяните ми крайници се опитват да ме накарат да се изправя.
Ставай. Ставай. Ставай.
— Остани долу, Мер! — чувам от посоката на Кал. Фигурата му танцува пред мен, разделяйки се на три. Може да имам сътресение. Червена кръв пулсира по бялата мозайка.
Ставай. Ставай. Ставай.
Краката ми се раздвижват под мен, упорстващи. Изправям се твърде бързо и едва не падам отново, когато Самсон ме заставя да пристъпвам като пияна. Скъсява разстоянието между тялото ми и Кал. Виждала съм това по-рано, преди хиляда години. Самсон Мерандус на арената, принуждаващ друг Сребърен да изтръгне собствените си вътрешности. Ще причини същото и на мен, след като ме използва да убия Кал.
Опитвам се да се боря, макар че не знам откъде да започна. Мъча се да присвия пръст на ръка, на крак. Никаква реакция.