Убий го. Убий го. Убий го.
От ръката ми избухва мълния и полита спираловидно към Кал. Не улучва: небалансирана като тялото ми. Той изпраща в отговор дъга от огън, принуждава ме да се отдръпна и да се препъна.
Ставай. Убий го. Ставай. Шепотите са остри, прорязват рани в ума ми. Мозъкът ми сигурно кърви отвътре.
УБИЙ ГО. СТАВАЙ. УБИЙ ГО.
През пламъците отново виждам тъмносиньо. Кал се прокрадва след Самсон и се смъква на едно коляно, прицелвайки се със собствен пистолет.
СТАВАЙ…
Смазваща болка нахлува в мен като вълна и падам назад точно когато един куршум профучава отгоре. Следва го друг, по-близо. По чист инстинкт, борейки се със звънтенето в натъртения си череп, с мъка се повдигам на пръсти. Раздвижвам се по силата на собствената си воля.
С писък превръщам огъня на Кал в мълния, червените къдрави пламъци прерастват в пурпурно-бели вени от електричество. То ме предпазва, докато Кал изстрелва куршум след куршум в моята посока. Зад него Самсон се ухилва.
Кучи син. Ще ни насъсква един срещу друг колкото време е нужно.
Изтласквам мълнията колкото мога по-бързо, оставям я да се разклони към Самсон. Ако мога да наруша концентрацията му само за секунда, би могло да е достатъчно.
Кал откликва като кукла на конци. Предпазва Самсон с едрото си тяло, поема по-голямата сила на нападението ми.
— Някой да помогне! — крещя, без да се обръщам към определен човек. Ние сме само трима души в битка, в която участват стотици. Битка, която става едностранна. Редиците на Сребърните нарастват, захранвани от подкрепления от казармите и останалата част на гарнизона в Арчън. Моите пет минути са отдавна отминали. Каквото и спасение да ми обещаваше Кранс, вече отдавна го няма. Трябва да пречупя Самсон. Длъжна съм.
Нова мълния, този път — заливаща земята като потоп. Няма измъкване от нея.
УБИЙ ГО. УБИЙ ГО. УБИЙ ГО.
Шепотите се връщат, отдръпват електричеството със собствените ми две ръце. То се извива назад като смазваща вълна.
Кал се свлича и се завърта, изстрелва крак напред в силен ритник. Ритникът уцелва плът и просва Самсон на земята.
Контролът му върху мен изчезва и аз настъпвам. Нова електрическа вълна.
Тази залива и двамата. Кал изругава, сподавяйки един писък. Самсон се гърчи и пищи — смразяващ кръвта звук. Не е привикнал на божа.
Убий го.
Шепотът е далечен, отслабващ. Мога да се преборя с него.
Кал сграбчва Самсон за врата и го издърпва нагоре само за да блъсне главата му обратно долу.
Убий го…
Прорязвам с ръка въздуха, издърпвам мълнията заедно с него. Тя оставя дълбок прорез в тялото на Самсон от хълбока до рамото. От раната избликва Сребърна кръв.
Помогнѝ ми…
Огънят се втурва надолу по гърлото на Самсон и обгаря вътрешностите му. Гласните му струни се раздробяват. Единственото пищене, което чувам сега, е в главата ми.
Стоварвам мълнията си в мозъка му. Електричеството изпържва тъканта на черепа му като яйце в тиган. Очите му се завъртат и остава да се вижда само бялото. Искам да накарам този миг да продължи по-дълго, искам да го накарам да си плати за изтезанието, на което е подлагал мен и толкова много други. Но той умира твърде бързо.
Шепотите изчезват.
— Край — ахвам на глас.
Кал вдига поглед, все още коленичил над тялото. Очите му се разширяват, сякаш ме вижда за пръв път. Изпитвам същото. Мечтала съм си за този момент, искала съм го месеци наред. Ако не беше битката, ако не бяхме в такава несигурна позиция, вклинени в средата, щях да обвия ръце около врата на огнения принц и да се заровя в него.
Вместо това му помагам да се изправи на крака и премятам едната му ръка през рамото си. Той куца, единият му крак постоянно се присвива от мускулни спазми. Аз също съм пострадала, от една разкъсана рана в хълбока ми бавно се процежда кръв. Притискам свободната си ръка към раната. Болката става по-остра.
— Мейвън е под Хазната. Има влак — казвам, докато се отдалечаваме заедно, тътрейки се с усилие.
Ръката му се стяга около мен. Насочва ни към главната порта, забързваме ход с всяка стъпка.
— Не съм дошъл заради Мейвън.
Портата се издига внушително, достатъчно широка, за да може през нея да минат три транспортьора един до друг. От другата страна Мостът на Арчън обхваща река Капитъл и я свързва с източната половина на града. Навсякъде над нас се издига дим и навлиза в почернялото от бурята небе. Преборвам се с порива да се обърна и да спринтирам към Хазната. Мейвън вече си е отишъл. Не мога да стигна до него.