Още военни транспортьори бързат към нас, а в нашата посока с писък се задават въздушни джетове. Твърде много подкрепления, за да се съпротивляваме.
— Какъв е планът в такъв случай? — промърморвам. Всеки момент ще бъдем обкръжени. Мисълта прекъсва шока и прилива ми на адреналин и ме отрезвява. Всичко това е заради мен. Тела навсякъде, Червени и Сребърни. Каква загуба.
Ръцете на Кал намират лицето ми и ме карат да се обърна да го погледна. Въпреки разрушението около нас се усмихва.
— Като никога имаме такъв.
С ъгълчето на окото си виждам нещо зелено. Чувствам как други пръсти хващат ръката ми.
И светът се присвива и изчезва.
Деветнайсет
Еванджелин
Той закъснява и сърцето ми започва да блъска силно, до пръсване. Преборвам се с прилива на страх, превръщам го в гориво. Използвайки новата енергия, раздробявам позлатените рамки с портрети надолу по цялата дължина на коридора на двореца. Късчетата позлата се разкривяват в ужасни на вид, проблясващи отломки. Златото е слаб метал. Мек. Податлив. Безполезен в истинска битка. Оставям късчетата да паднат. Нямам времето или енергията, които да прахосвам за слаби неща.
Плочките от родий с цвят на перла по цялата дължина на ръцете и краката ми вибрират от адреналин, огледално ярките им ръбове се гънат като течен живак. Готови да се превърнат в онова, което ми е нужно — каквото и да е то — за да остана жива. Меч, щит, куршум. Не се намирам в пряка опасност, не и точно сега. Но ако Толи не е тук след една минута, ще изляза да го търся и тогава със сигурност ще бъда.
Тя обеща, казвам си.
Звучи идиотски, като желание на особено глупаво дете. Би трябвало да съм по-наясно. Единствената връзка в моя свят е кръвта: единственото обещание е семейството. Един Сребърен би се усмихнал и би се споразумял с друга династия и би нарушил клетвата си още в следващия миг. Мер Бароу не е Сребърна — сигурно има по-малко чувство за чест от когото и да било от нас. И дължи на брат ми, дължи на мен, по-малко от нищо. Би имала оправдание да изтреби всички ни до един. Династия Самос не е проявила добрина към Мълниеносното момиче.
— Имаме разписание, Еванджелин — промърморва Рен до мен. Обгърнала е гърдите си с длан, полагайки всички усилия да не раздразни още повече едно вече грозно на вид изгаряне. Лечителката на повърхностни рани не е била достатъчно бърза, за да избегне цялата завръщаща се способност на Мер. Но свърши работа и единствено това има значение. Сега Мълниеносното момиче е свободно да всява цялото опустошение, на което е способна.
— Ще му дам още минута.
Коридорът сякаш се простира безкрайно пред мен, става все по-дълъг с всяка секунда. От тази страна на двореца почти не чуваме битката на площада. Прозорците гледат към тих вътрешен двор с тъмни буреносни облаци над него. Ако поискам, мога да се престоря, че това е просто още един ден от обичайното ми изтезание. Всички се усмихват с острите си зъби, кръжат около един все посмъртно опасен трон. Мислех си, че краят на кралицата ще означава край на опасността. Не е типично за мен да подценявам лошите страни на един човек и злините, на които е способен, но определено подцених Мейвън. Той има в себе си повече от същността на майка си, отколкото някой си е давал сметка, както и собствена същност на чудовище.
Чудовище, което вече не ми се налага да понасям, слава на цветовете ми. В мига, щом се приберем у дома, ще изпратя подарък на принцесата от Езерните земи за това, че зае мястото ми до него.
Той сигурно вече е далече, влакът му го е откарал на безопасно място. Булката и младоженецът бяха в Хазната, когато ги оставих. Освен ако отвратителната мания на Мейвън по Мер не е надделяла. Това момче е непредсказуемо, когато става въпрос за нея. Доколкото знам, може да е тръгнал обратно, за да я търси. Може да е мъртъв. Определено се надявам да е мъртъв. Това би улеснило неимоверно много следващите стъпки.
Познавам майка си и баща си твърде добре, за да се безпокоя за тях. Горко на онзи, Сребърен или Червен, който би предизвикал баща ми в открита схватка. А майка ми разполага със собствени средства за действие. Нападението върху сватбата не изненада никого от нас. Династия Самос е подготвена. Стига Толи да се придържа към плана. На брат ми му е трудно да устои на схватка и е импулсивен. Поредният непредсказуем човек. От нас не се очаква да нараняваме бунтовниците или да възпрепятстваме придвижването им по какъвто и да е начин. Заповеди на баща ми. Надявам се брат ми да ги изпълни.