Трябва да я уважавам за това. Макар да ми отне толкова много.
Тя беше постоянно напомняне за онова, което се предполагаше да бъда аз. Принцеса. Кралица. Родена съм десет месеца след Тиберий. Създадена съм да се омъжа за него.
Първите ми спомени са за змиите на майка ми, съскащи в ушите ми, мълвящи нейните внушения и обещания. Ти си създадена от змийски зъби и стомана. За какво си предназначена, ако не да властваш? Всеки урок в класната стая или на арената беше подготовка. Бъди най-добрата, най-силната, най-находчивата, най-смъртоносната и най-хитрата. Най-достойната. И аз бях всичко.
Кралете не се славят с добрината или състраданието си. Целта на Изпитанието на кралиците е да създава не щастливи бракове, а здрави деца. С Кал имах и двете. Нямаше да има нищо против да ме превърне в свой консорт, нито щеше да се опита да ме контролира. Очите му бяха кротки и замислени. Беше повече, отколкото някога се бях надявала. И го бях спечелила с всяка капка кръв, която бях проляла, с цялата си пот, с всичките си сълзи на болка и безсилен гняв. Всяка жертва на онази, която сърцето ми искаше да бъда.
В нощта преди Изпитанието на кралиците си мечтаех какво ли би било. Моят трон. Моите деца с кралска кръв. Без да съм подчинена на никого, дори на баща си. Тиберий щеше да бъде мой приятел, а Илейн — моя любовница. Щеше да се омъжи за Толи, както беше планирано, за да е сигурно, че никои от нас никога не могат да се разделят.
После Мер попадна в живота ни и отвя тази мечта като пясък.
Някога си мислех, че престолонаследникът ще направи немислимото. Ще ме пренебрегне заради отдавна изгубената Титанос със странното поведение и още по-странна способност. Вместо това тя се оказа смъртоносна пионка и помете моя крал от игралната дъска. Пътищата на съдбата правят странни завои. Питам се дали онзи новокръвен ясновидец е знаел за днес. Дали се смее на това, което вижда? Иска ми се да се бях добрала до него само веднъж. Мразя да не знам.
По бреговете пред нас, пред погледа ни се появяват подрязани ливади. Краищата на тревата са обагрени в златист и червен оттенък, придавайки на именията покрай реката прелестно сияние. Собственото ни имение е близо, само на още една миля. После завиваме на запад. Към истинския си дом.
Майка ми така и не отговори на въпроса ми.
— Е, татко успя ли да убеди другите династии? — питам я.
Тя присвива очи, цялото ѝ тяло се стяга. Извива се като някоя от своите змии.
— Династия Ларис вече беше с нас.
Знаех това. Заедно с контролирането на по-голямата част от Въздушния флот на Норта вятърните тъкачи на Ларис управляват Пролома. В действителност управляват по наша заповед. Отзивчиви марионетки, готови да дадат в замяна всичко, за да поддържат нашите железни и въглищни мини.
Илейн. Династия Хейвън. Ако не са с нас…
Облизвам внезапно пресъхналите си устни. Единият ми юмрук се свива отстрани до тялото ми. Лодката изскърцва силно под мен.
— И…
— Айрал не се съгласи на условията и повече от половината Хейвън също отказват. — Майка ми изсумтява презрително. Скръства ръце на гърдите си, сякаш е обидена. — Не се тревожи, Илейн не е една от тях. Спри да блъскаш лодката, ако обичаш. Нямам желание да измина последната миля с плуване.
Толи ме побутва по ръката: леко докосване. Издишвам шумно и осъзнавам, че хватката ми върху стоманата е малко прекалено силна. Лодката се изглажда отново, връща се в предишната си форма.
— Извинения — промърморвам бързо. — Просто съм… объркана. Мислех, че условията вече са уговорени. Проломът ще се надигне в открит бунт. Айрал ще доведе Династия Леролан и целия Делфи. Цяла една държава ще се отдели.
Майка ми хвърля поглед покрай мен към баща ми. Той насочва лодката си към брега и аз следвам примера му. Познатото ни имение се показва през дърветата, осветено отзад от здрача.
— Имаше известни спорове за титли.
— Титли? — изсумтявам презрително. — Колко глупаво. За какво може да са спорили?
Стоманата се удря в камък, доближава се до ниската възпираща стена, която се простира покрай водата. Фокусирайки се внезапно, задържам метала, за да не го блъска течението. Рен помага на Толи да излезе пръв, като стъпва върху килима от тучна трева. Майка ми гледа, погледът ѝ се задържа върху липсващата му ръка, докато братовчедите идват след нас.