Явно се намираме на територията на военна база, и то не от онези, с каквито е свикнала Алената гвардия.
И Кал, и Камерън изглеждат точно толкова изненадани, колкото и аз.
— Току-що прекарах шест месеца като затворничка, а ти ми казваш, че знам повече за нашите операции, отколкото вас двамата? — подхвърлям му насмешливо.
Кал изглежда смутен. Той е генерал; той е Сребърен; роден е като принц. Да бъде объркан и безпомощен, е нещо, което го разстройва дълбоко.
Камерън просто се наежва:
— Трябваха ти само няколко часа да си възвърнеш самодоволството. Сигурно е нов рекорд.
Права е, това ме жетва. Забързвам да я настигна с Кал до мен.
— Аз просто… съжалявам. Мислех, че ще бъде по-лесно.
От една ръка в долния край на гърба ми се просмуква топлина и успокоява мускулите ми.
— Какво знаеш, което ние не знаем? — пита Кал с кротък до болка глас. Част от мен иска да го разтърси и да го накара да се съвземе. Не съм кукла — нито кукла на Мейвън, нито ничия друга — и отново имам контрол над себе си. Не е нужно някой да бъде твърде внимателен с мен. Но останалата част се наслаждава на нежното му отношение. По-добре е от всичко, което съм преживяла от известно време насам.
Не забавям ход, но не повишавам тон.
— В деня, когато Династия Айрал и другите се опитаха да убият Мейвън, той даваше празненство в чест на двама принцове от Пиемонт. Дареус и Александрет. Преди това те ме разпитаха: питаха за Алената гвардия и операциите ѝ в тяхното кралство. Нещо за някакъв принц и принцеса. — Споменът идва по-ясно на фокус. — Шарлота и Майкъл. Изчезнали са.
Тъмен облак преминава по лицето на Кал.
— Чухме, че принцовете са в Арчън. Александрет загина след това. В опита за покушение.
Примигвам, изненадана.
— Откъде…
— Следяхме те възможно най-добре — обяснява той. — Имаше го в докладите.
Доклади. Думата се завихря като спирала. — Затова ли Нани беше внедрена в двора? Да ме държи под око?
— Вината за Нани беше моя — процежда Кал. Гледа гневно в краката си. — На никой друг.
До него Камерън се намръщва:
— Дяволски си прав.
— Госпожице Бароу!
Гласът не ме шокира. Където е Алената гвардия, там е и полковник Фарли. Изглежда почти същият както винаги: измъчен от грижи, грубоват и рязък, и брутален, с ниско подстригана бялоруса коса, с лице, преждевременно прорязано от бръчки от тревога, и едно око, трайно замъглено от тънък слой алена кръв. Единствените промени са неотклонното посивяване на косата му, както и слънчево изгаряне по носа и още лунички по голите му ръце над лактите. Езернякът не е свикнал със слънчевата светлина на Пиемонт, а е тук от достатъчно дълго време, за да я почувства.
Негови собствени войници езерняци с червено-сини униформи го придружават във флангова позиция. Други двама в зелено също вървят зад него. Малко по-надалече разпознавам Раш и Тахир, вървящи в еднакъв ритъм. Фарли не е с тях. Не я виждам и на бетонната писта да слиза от някой от въздушните джетове. Не е в стила ѝ да се отказва от битка — освен ако така и не е потеглила от Норта. Преглъщам отрезвяващата мисъл и се съсредоточавам върху баща ѝ.
— Полковник. — Свеждам глава за поздрав.
Той ме изненадва, когато ми подава невероятно мазолеста и загрубяла ръка.
— Радвам се да те видя цяла — казва.
— Цяла колкото може да се очаква.
Това го смущава. Той се прокашля и мести поглед между трима ни. Несигурно място за човек, който открито се бои от онова, което сме.
— Сега ще отида да видя близките си, полковник.
Няма причина да искам разрешение. Понечвам да го подмина, но ръката му ме спира рязко. Този път се преборвам с инстинктивния порив да се отдръпна. Няма да допусна никой друг да види страха ми. Не и точно сега. Вместо това приковавам очи върху неговите и го оставям да осъзнае точно какво прави.
— Решението не е мое — казва полковникът твърдо. Вдига вежди, умолявайки ме да го изслушам. После накланя глава на една страна. Над рамото му Раш и Тахир ми кимват.
— Госпожице Бароу…
— Бяхме инструктирани…
— … да ви придружим…
— … на вашия доклад.
Близнаците примигват към мен заедно, завършвайки влудяващата си двойна реч. Подобно на полковника и те се потят във влагата. Тя кара еднаквите им черни бради и кожа в цвят охра да блестят.