Докато говоря, изливайки с думи още и още от изпитанието си, ме обзема вцепенение. Откъсвам се от думите. Гласът ми става монотонен. Бунтът на династиите. Бягството на Джон. Как Мейвън се размина на косъм със смъртта. Видът на сребърната кръв, шурнала от врата му. Още един разпит: на мен и на жената от Династия Хейвън. Това беше първият път, когато видях Мейвън истински неспокоен, когато сестрата на Илейн даде клетва за вярност пред друг крал. Пред Кал. Това доведе до прогонването в изгнание на множество членове на двора, възможни съюзници.
— Опитах се да го отделя от Династия Самос. Знаех, че те са най-силният му останал съюзник, затова се възползвах от слабостта му към мен. Казах му, че ако се ожени за Еванджелин, тя ще ме убие. — Парченцата се наместват, докато ги изричам. Обливам се в гореща руменина при намека, че съм причината за такъв смъртоносен съюз. — Мисля, че това може да го е убедило да се насочи към Езерните земи за друга годеница…
Джулиан ме прекъсва рязко:
— Воло Самос вече търсеше оправдание да се дистанцира от Мейвън. Разтрогването на годежа беше просто последната сламка. И предполагам, че преговорите с Езерните земи са били в ход много по-дълго, отколкото си мислиш. — Пуска тънка леко крива усмивка. Дори и да лъже, това ме кара да се почувствам малко по-добре.
Преминавам бързо през спомените си за обиколката по случай коронацията, бляскаво шествие, за да прикрие делата си с езерняците. Обявената от Мейвън отмяна на Мерките, краят на войната с Езерните земи, годежът му с Айрис. Внимателни ходове, за да си откупи добрата воля на кралството си, да си припише заслугата за спирането на една война, без да спира причиненото от нея опустошение.
— Сребърните благородници се върнаха в двора преди сватбата и Мейвън ме държеше сама през повечето време. После се проведе самата сватба. Съюзът с езерняците беше скрепен. Последва бурята — вашата буря. Мейвън и Айрис побягнаха към неговия приготвен за бягството влак, но ни разделиха.
Беше едва вчера. И въпреки всичко това е като да си припомням сън. Адреналинът замъглява битката, свеждайки спомените ми до цвят, болка и страх.
— Пазачите ми ме завлякоха обратно в двореца.
Правя пауза, поколебавайки се. Дори сега не мога да повярвам какво направи Еванджелин.
— Мер? — подканва ме Кал, гласът и докосването на ръката му са внимателни и кротки. И той е също толкова любопитен като останалите.
По-лесно е да погледна в лицето него, отколкото другите. Той единствен разбира колко странно е било бягството ми.
— Еванджелин Самос ни отряза пътя. Уби пазачите Арвън и… и ме освободи. Пусна ме на свобода. Все още не знам защо.
Над масата се възцарява мълчание. Най-голямата ми съперница, момиче, което заплашваше да ме убие, човек със студена стомана вместо сърце, е причината да съм тук. Джулиан не се опитва да скрие изненадата си: тънките му вежди почти изчезват в косата му. Но Кал изобщо не изглежда изненадан. Вместо това си поема дълбоко дъх, гърдите му се надигат при движението. Възможно ли е това да е… гордост?
Нямам енергия да предполагам. Или да описвам подробно как умря Самсон Мерандус, насъсквайки Кал и мен един срещу друг, докато двамата го изгорихме жив.
— Знаете останалото — завършвам изтощена. Чувствам се, сякаш съм говорила цели десетилетия.
Премиер Дейвидсън се изправя и се протяга. Очаквам още въпроси, но вместо това той отваря един шкаф и ми налива чаша вода. Не я докосвам. Намирам се на непознато място, ръководено от непознати хора. Останало ми е много малко доверие и няма да го пропилея за някого, с когото съм се запознала току-що.
— Наш ред ли е? — пита Кал. Накланя се напред, нетърпелив да започне собствения си разпит.
Дейвидсън накланя глава с устни, изпънати в равна, неутрална линия:
— Разбира се. Предполагам, че се питате какво правим тук в Пиемонт, и то на всичкото отгоре в база на кралския флот?
Когато никой не го спира, Дейвидсън продължава устремено напред:
— Както знаете, Алената гвардия беше създадена в Езерните земи и проникна надолу в Норта през изминалата година. Полковник Фарли и генерал Фарли имаха съществено участие и в двете начинания и им благодаря за усърдната работа. — Кимва им поред. — По заповеди на вашето Командване други членове на Гвардията предприеха подобна кампания в Пиемонт. Внедряване, контролиране, събаряне на власт. Тук всъщност е мястото, където агенти на Монтфорт за пръв път се срещнаха с агенти на Алената гвардия, която до миналата година ни се струваше като измислица. Но Алената гвардия беше съвсем реална и определено споделяхме една и съща цел. Подобно на вашите сънародници ние се стремим да отхвърлим потисническите Сребърни управници и да разширим нашата демократична република.