Двайсет и три
Еванджелин
Тя се смее, опряла лице във врата ми, докосването ѝ е като допир на устни до студена стомана. Короната ми е кацнала нестабилно върху червените ѝ къдрици, стомана и диаманти проблясват между рубинени кичури. Благодарение на способността си тя кара диамантите да примигват като сияйни звезди.
Неохотно сядам и изоставям леглото си, копринено меките чаршафи и Илейн. Тя изписква, когато разтварям рязко завесите и пускам слънчевата светлина да нахлуе вътре. С едно леко движение на ръката ѝ прозорецът се обвива в сенки: сянката разцъфва, докато светлината намалява по неин вкус.
Обличам се в полумрака, нахлузвайки миниатюрно черно долно бельо и сандали с връзки. Днешният ден е специален и нарочно не бързам, докато отливам облеклото по тялото си от металните листове в дрешника си. Титан и затъмнена стомана се стелят по крайниците ми. Сребристочерна, бронята отразява светлината в изобилие от ярки цветове. Не ми трябва камериерка, за да придаде завършен вид на външността ми, нито пък искам някоя да пърха из стаята ми. Правя го сама, полагайки искрящо черно-синьо червило в тон с черната като въглен очна линия, осеяна със специално изработени кристали. Илейн дреме през цялото време, докато става всичко това, докато не смъквам короната от главата ѝ. Става ми идеално.
— Моя — казвам ѝ и се надвесвам да я целуна още веднъж. Тя се усмихва лениво, устните ѝ се извиват върху моите. — Не забравяй, днес се очаква да присъстваш.
Тя се покланя закачливо:
— Както нареди Ваше височество.
Титлата е толкова възхитителна, че ми се иска с едно близване да грабна думите право от устата ѝ. Но при мисълта, че рискувам да си разваля грима, се въздържам. И не поглеждам назад да не би да изгубя и малкото самоконтрол, който ми е останал напоследък.
Ридж Хаус принадлежи на семейството ми от поколения насам, ширнала се през обкичения с хребети край на множеството проломи, които дават името на нашия район. Цялата в стомана и стъкло, тя е вероятно любимото ми от всичките ни семейни имения. Личните ми покои гледат на изток, към зората. Обичам да ставам с изгрева на слънцето точно толкова, колкото това не се харесва на Илейн. Пасажът, който свързва покоите ми с главните зали на имението, е проектиран от магнитрони, изграден от стоманени коридори с отворени страни. Някои се простират по земята, но много от тях се извиват дъгообразно над листатите корони на дърветата, назъбените скали и потоците, осеяли имота. Ако някога на прага ни избухне битка, една нашественическа войска трудно ще си проправи път с бой през конструкцията, издигната, за да ги отблъсне.
Въпреки добре поддържаната гора и пищното землище на Пролома тук не идват много птици. Достатъчно благоразумни са. Като деца Птолемей и аз използвахме много от тях като мишени за стрелба. Останалите ставаха жертва на капризите на майка ми.
Преди повече от триста години, преди кралете от Династия Калоре да се издигнат на власт, Проломът не съществувал, нито пък Норта. Това кътче земя се управлявало от военачалник от дома Самос, мой пряк предтеча. Нашата кръв е кръв на завоеватели и късметът ни проработи отново. Мейвън вече не е единственият крал в Норта.
Слугите тук добре умеят да се правят на невидими, появяващи се само когато са необходими или някой ги повика. В последните седмици сякаш са почти прекалено добри в работата си. Не е трудно да предположа защо. Мнозина Червени бягат: или в големите градове, за да се опазят от гражданската война, или за да се присъединят към бунта на Алената гвардия. Баща ми казва, че самата Гвардия е избягала в Пиемонт, който е на практика марионетка, чиито конци се дърпат от Монтфорт. Поддържа канали за общуване с лидери на Монтфорт и Гвардията, макар и неохотно. Но засега врагът на нашия враг е наш приятел, превръщайки всички ни в неохотни и предпазливи съюзници по отношение на Мейвън.
Толи чака в галерията, широкият, открит коридор се простира по дължината на главната къща. Прозорци от всички страни предлагат гледки във всички посоки по протежение на цели мили от Пролома. В най-ясния ден може би бих успяла да видя Питарус на запад, но облаците са надвиснали ниско в далечината, докато пролетните дъждове препускат по цялата дължина на ширналата се речна долина. На изток долини и хълмове се разгъват във все по-високи склонове, завършвайки в синьо-зелени планини. Районът на Пролома е по мое скромно мнение най-прекрасното късче от Норта. И е мое. На моето семейство. Династия Самос управлява този рай.