Брат ми определено изглежда като принц, престолонаследникът на Пролома. Вместо броня Толи носи нова униформа. Сребристосива вместо черна, с блестящи копчета от оникс и стомана и тъмен шарф, кръстосващ тялото му от рамото до хълбока. Все още няма медали, поне не и такива, които може да носи. Останалите са спечелени в служба на друг крал. Сребристата му коса е мокра, прилепнала към главата му. Току-що е взел душ. Държи новата си ръка прибрана плътно до тялото, пазейки придатъка. На Рен ѝ бе нужен почти цял ден да я изгради отново както трябва, а дори тогава ѝ беше необходима неимоверно голяма помощ от двама други като нея.
— Къде е съпругата ми? — пита той, поглеждайки надолу по открития пасаж зад мен.
— Ще дойде след малко. Мързеливо създание. — Толи се ожени за Илейн преди седмица. Не знам дали я е виждал след първата брачна нощ, но едва ли има нещо против. Уговорката е по взаимно съгласие.
Той преплита здравата си ръка с моята.
— Не всеки може да кара с толкова малко сън като теб.
— Е. ами ти? Чух, че всичката онази работа по ръката ти е довела до няколко оставяния късно през нощта с лейди Рен — отвръщам, хилейки се похотливо. — Или съм погрешно осведомена?
Тали се ухилва смутено.
— Това изобщо възможно ли е?
— Не и тук. — В Ридж Хаус е на практика невъзможно да пазиш тайни. Особено от майка ми. Очите ѝ са навсякъде, в мишките и котките и в някое и друго осмелило се врабче. Слънчевата светлина прониква през галерията и играе по многобройните скулптури от течен метал. Докато минаваме, Птолемей извива новата си ръка във въздуха и скулптурите се извиват заедно с нея. Променят формата си, една от друга по-сложни.
— Не се мотай, Толи. Ако посланиците пристигнат преди нас, татко може да забучи главите ни на портата — скарвам му се. Той се засмива на обичайната заплаха и стара шега. Никой от нас не е виждал такова нещо. Баща ни е убивал преди със сигурност, но никога толкова грубо или толкова близо до къщи. Не проливай кръв в собствената си градина, казваше той.
Слизаме с криволичене от галерията, придържайки се към външните свързващи пасажи, за да се насладим по-добре на пролетното време. От повечето вътрешни салони има гледка към пасажа: прозорците им от полиран плексиглас или вратите им, разтворени, за да улавят пролетния ветрец. По протежение на единия са се подредили пазачи с цветовете на Самос и когато се приближаваме, кимат с глави, отдавайки почит на своите принц и принцеса. Усмихвам се на жеста, но присъствието им ме смущава.
Пазачите Самос наглеждат протичането на жестока операция: създаването на Безмълвен камък. Дори Птолемей пребледнява, докато минаваме. За миг миризмата на кръв зашеметява и двама ни, изпълвайки въздуха с остър лъх на желязо. Двама души от Династия Арвън седят в салона, приковани към столовете си. Никой от тях не е тук доброволно. Тяхната династия е в съюз с Мейвън, но имаме нужда от Безмълвен камък и затова те са тук. Рен кръжи между тях, отбелязвайки напредъка им. Китките на двамата са срязани и кръвта им тече обилно в големи кофи. Когато двамата Арвън стигнат предела на силите си, Рен ще ги излекува и ще стимулира кръвопроизводството им само за да може всичко да започне отново. Междувременно кръвта ще бъде смесена с цимент, втвърдена, за да се получат смъртоносните блокове потискащ способностите камък. Не ми е известно за какво, но баща ми със сигурност има планове за него. Затвор може би като онзи, който Мейвън построи както за Сребърни, така и за новокръвни.
Най-внушителната ни приемна зала, подходящо назованата Ивица на Залеза, е на западния склон. Предполагам, че технически погледнато, сега тя е и тронната ни зала. Докато се приближаваме, пътят ни е осеян с придворни от новосъздадената аристокрация на баща ми, събиращи се все по-нагъсто с всяка стъпка напред. Повечето са братовчеди от династия Самос, издигнали се благодарение на провъзгласената от нас независимост. Няколко по-близки кръвни роднини, братята и сестрите на баща ми и техните деца, си присвояват титли на принцове и принцеси, но другите си остават лордове и лейди, доволни както винаги да живеят, разчитайки на името на баща ми и амбициите му.
Сред обичайното черно и сребристо се открояват ярки цветове, очевиден знак за днешното събиране. Посланици от другите открито бунтуващи се династии са дошли да сключат договор с кралството на Пролома. Да коленичат. Династия Айрал ще спори. Ще се опита да се пазари. Копринените хора си мислят, че тайните им могат да им купят корона, но властта е единствената валута тук. Силата — само тя е разменна монета. А те предадоха и двете, за да навлязат в нашата територия.