— Започвайте — казва той. Пръстите му барабанят по страничната облегалка на трона му, а тежките железни врати в далечния край на залата се разтварят.
Посланиците са малобройни, но с висок сан: водачи на своите династии. Лорд Салин от Айрал сякаш носи всички накити, които липсват на баща ми: широката му яка от рубини и сапфири се простира от едното до другото му рамо. Останалите му дрехи са с равномерно разпределени червени и сини шарки, а мантията се дипли около глезените му. Друг може и да се препъне, но един копринен човек от Династия Айрал не изпитва такъв страх. Движи се със смъртоносна грациозност, със сурови и тъмни очи. Полага всички усилия да се покаже достоен за паметта на предшественичката си Ара Айрал. Придружителите му също са копринени хора, също толкова ярко облечени и биещи на очи. Те са красив род с кожа като студен бронз и пищна черна коса. Соня не е с него. Смятах я за приятелка в двора — дотолкова, доколкото мога да смятам някого за приятел. Не ми липсва и вероятно е най-добре, че не е тук.
Очите на Салин се присвиват при вида на пантерата на майка ми, която сега мърка под докосването ѝ. Ах. Бях забравила. Майка му, убитата лейди Айрал, била наричана Пантерата в младостта си. Умел ход, майко.
Половин дузина сенки от рода Хейвън се появяват с потрепване: лицата им определено не са толкова враждебни. В дъното на стаята забелязвам да се появява и Илейн. Но лицето ѝ остава в сянка, криейки болката ѝ от всички други в препълнената стая. Иска ми се да можех да я настаня да седне до мен. Но макар че семейството ми е повече от благосклонно по отношение на нея, това не може да стане никога. Някой ден тя ще седи зад Толи. Не зад мен.
Лорд Джералд, бащата на Илейн, е начело на делегацията на Хейвън. Подобно на нея има буйна яркочервена коса и сияеща кожа. Изглежда по-млад, отколкото е в действителност, с външност, смекчена от естествената му способност да манипулира светлината. Ако знае, че дъщеря му е в дъното на стаята, не го показва.
— Ваше величество. — Салин Айрал накланя глава точно колкото да прояви вежливост.
Баща ми не се навежда. Движат се единствено очите му, потрепващи между посланиците.
— Мил орди. Милейди. Добре дошли в кралството на Пролома.
— Благодарим ви за гостоприемството — обажда се Джералд.
Почти мога да чуя как баща ми скърца със зъби. Той мрази пропиляното време, а подобни любезности със сигурност са точно това.
— Е, пропътувахте целия този път. Надявам се, че сте го сториш, за да подкрепите обещанието си.
— Обещахме да ви подкрепим в коалиция, за да отстраните Мейвън — казва Салин. — Не това.
Баща ми въздъхва:
— Мейвън беше отстранен от власт в Пролома. А с вашата вярност това може да стигне и по-далече.
— С вас като крал. Един диктатор, заменен с друг. — Сред тълпата се надигат шепоти, но ние оставаме мълчаливи, докато Салин бълва безсмислиците си.
До мен майка ми се накланя напред:
— Едва ли е честно да сравнявате съпруга ми с онзи побъркан принц, който не е годен да заеме трона на баща си.
— Няма да стоя безучастно и да ви оставя да заграбите корона, над която нямате право — изръмжава в отговор Салин.
Майка ми цъка с език:
— Искате да кажете корона, която не се сетихте да заграбите сам? Жалко, че Пантерата беше убита. Тя щеше да планира поне това. — Продължава да гали лъскавата козина на хищника до себе си. Той издава ниско гърлено ръмжене, оголвайки зъби.
— Фактът си остава, милорд — вмята баща ми, — макар че Мейвън се колебае и не знае какво да прави, войската и ресурсите му са неимоверно по-многобройни от нашите. Особено сега, когато езерняците са се съюзили с него. Но заедно можем да се браним. Да нападнем форсирано. Да изчакаме още от неговото кралство да рухне. Да изчакаме Алената гвардия…
— Алената гвардия. — Джералд се изплюва върху красивия ни под. Лицето му се обагря в сива руменина. — Имате предвид Монтфорт. Истинската мощ зад онези проклети терористи. Друго кралство.
— Технически… — подема Толи, но Джералд продължава упорито:
— Започвам да мисля, че не ви е грижа за Норта, а само за титлата ви и вашата корона. Да задържите каквото късче можете, докато по-големи зверове поглъщат страната ни — процежда Джералд. В тълпата Илейн трепва и затваря очи. Никой не говори така на баща ми.
Пантерата се озъбва отново в тон с усилващия се гняв на майка ми. Баща ми просто се обляга на трона си, гледайки как неприкритата заплаха преминава през Ивицата на Залеза.
След дълъг, напрегнат миг Джералд се смъква на едно коляно: