— Моите извинения, Ваше величество. Изрекох неуместни думи. Не възнамерявах… — Под бдителния поглед на краля той млъква, без да се доизкаже: думите замират върху месестите му устни.
— Алената гвардия никога няма да завземе контрола тук. Независимо какви радикали ги подкрепят. — Баща ми говори решително. — Червените са низши, по-долни от нас. Такъв е биологичният принцип. Самият живот знае, че ние сме техни господари. Защо иначе сме Сребърни? Защо иначе сме техни богове, ако не за да ги управляваме?
Братовчедите Самос аплодират.
— Крале от стомана! — отеква отново из стаята.
— Ако новокръвните искат да се съюзят с нищожества, позволете им. Ако искат да обърнат гръб на нашия начин на живот, позволете им. А когато се върнат да се бият срещу нас, да се бият срещу природата, убийте ги.
Ликуването се усилва, разпростирайки се от нашата династия към Ларис. Дори някои от делегациите ръкопляскат или кимат одобрително. Съмнявам се, че някога са чували Воло Самос да говори толкова много — пазил е гласа и думите си за значимите моменти. Този със сигурност е такъв. Единствено Салин остава неподвижен. Тъмните му очи, очертани по ръбовете с черна очна линия, се открояват рязко.
— Затова ли дъщеря ви пусна една терористка на свобода? И уби четирима Сребърни от аристократична фамилия, за да го направи?
— Четирима Арвън, заклели се да служат на Мейвън. — Гласът ми е рязък като изплющяване на камшик. Лордът от Династия Айрал насочва погледа си към мен и аз се чувствам наелектризирана и почти се надигам в стола си. Това са първите ми думи като принцеса, първите ми думи, изречени с глас, който е наистина мой. — Четирима войници, готови да отнемат всичко, което сте, ако проклетият им крал поиска. Скърбите ли за тях, милорд?
Салин се намръщва отвратено:
— Скърбя за загубата на ценен заложник, нищо повече. И очевидно поставям под въпрос решението ви, принцесо.
Още една капчица присмех в гласа ти и ще ти изтръгна езика.
— Решението беше мое — казва баща ми с равен тон. — Както казахте, момичето Бароу беше ценен заложник. Взехме я от Мейвън. — И я пуснахме на площада, както се пуска звяр от клетката му. Питам се колко от войниците на Мейвън е отвела със себе си в онзи ден. Поне достатъчно, за да изпълни плана на баща ми, да прикрие собственото ни бягство.
— А сега е на свобода! — настоява Салин. Самообладанието му изневерява малко по малко.
Баща ми не показва признаци на интерес и изтъква очевидното:
— Тя е в Пиемонт, разбира се. И ви уверявам: Бароу беше по-опасна под властта на Мейвън, отколкото някога ще бъде под тяхната. Нашата грижа би трябвало да е да отстраним Мейвън, а не радикалите, обречени да се провалят.
Салин пребледнява като платно:
— Да се провалят ли? Та те държат Корвиум. Контролират обширна част от Пиемонт, използвайки един Сребърен принц като марионетка. Ако това е провал…
— Целят да постигнат равенство между неща, които в основата си не са равни. — Майка ми говори студено и думите ѝ са верни. — Това е глупаво, все едно да балансираш невъзможно уравнение. И ще свърши в кръвопролитие.
Но ще свърши. Пиемонт ще се надигне. Норта ще отхвърли Червените дяволи. Светът ще продължи да се върти.
При гласа на майка ми сякаш всеки спор замира. Подобно на баща ми тя се обляга назад, удовлетворена. Като никога не е придружена от познатото съскане на змии. Само голямата пантера, която мърка под докосването ѝ.
Баща ми продължава решително, горящ от нетърпение да нанесе смъртоносния удар:
— Целта ни е Мейвън. Езерните земи. Отделянето на краля от новия му съюзник ще го остави уязвим, смъртоносно уязвим. Ще ни подкрепите ли в нашата мисия да премахнем тази отрова от страната ни?
Салин и Джералд се споглеждат бавно, очите им се срещат през празното пространство между тях. Във вените ми нахлува прилив на адреналин. Те ще коленичат. Трябва да коленичат.
— Ще подкрепите ли Династия Самос, Династия Ларис, Династия Леролан…
Един глас го прекъсва рязко. Глас на жена. Отеква от нищото:
— Позволявате си да говорите от мое име?
Джералд започва да кърши китки, пръстите му се движат, описвайки бързи кръгове. Всички в стаята, включително и аз, ахват, когато с примигване между Айрал и Хейвън се появява трети посланик. Зад нея се появяват представителите на династията ѝ, дузина на брой в дрехи в червено и оранжево като залязващото слънце. Като експлозия.
Майка ми се сепва до мен, изненадана за пръв път от много, много години. Адреналинът ми се превръща в ледени шипове и смразява кръвта ми.