— Внукът ми съдейства принудително на Алената гвардия, която на свой ред се контролира от Свободната република Монтфорт. Ще откриете, че техният водач, онзи, който нарича себе си премиер, е доста разумен човек — добавя тя с маниера на човек, който просто говори за времето.
Стомахът ми се присвива и изпитвам смътно чувство на гадене. Нещо в мен, някакъв дълбок инстинкт ми крещи да я убия, преди да може да продължи.
Баща ми повдига вежда:
— Установили сте връзка с него?
Кралицата от Династия Леролан се усмихва напрегнато:
— Достатъчно, за да преговаряме. Но напоследък говоря с внука си по-често. Той е талантливо момче, много го бива с машините. В отчаянието си се свърза с мен, молейки само за едно нещо. И благодарение на вас аз му го предоставих.
Мер.
Баща ми присвива очи:
— В такъв случай той знае ли за плановете ви?
— Ще узнае.
— А Монтфорт?
— Изгаря от нетърпение да се съюзи с крал. Ще подкрепят една война за връщане на трона в името на Тиберий Седми.
— Както направиха в Пиемонт? — Ако никой друг не иска да изтъкне лекомислието ѝ, аз със сигурност трябва да го направя. — Принц Бракън играе по свирката им, контролиран. В съобщенията се посочва, че са взели децата му. Нима толкова охотно бихте позволили внукът ви също да стане тяхна марионетка?
Дойдох тук, жадувайки да видя как другите коленичат. Оставам седнала, но се чувствам гола пред Анабел, когато тя се ухилва:
— Както каза майка ви толкова красноречиво, те се опитват да създадат равенство там, където то изначално не съществува. Победата е невъзможна. Сребърната кръв не може да бъде надвита.
Дори пантерата е притихнала и наблюдава острата размяна на реплики с шарещи насам-натам очи. Опашката ѝ потрепва бавно. Съсредоточавам вниманието си върху козината ѝ, тъмна като нощното небе. Пропаст точно като онази, към чийто ръб пристъпваме. Сърцето ми бумти в неравен ритъм, разпраща адреналин и страх из тялото ми. Не знам в коя посока ще се наклони баща ми. Не знам какво ще стане с този избран път. При тази мисъл по кожата ми полазват тръпки.
— Разбира се — добавя Анабел, — кралство Норта и кралството на Пролома ще бъдат здраво обвързани от съюза си. И чрез брак.
Подът сякаш се накланя под мен. Нужна ми е всяка частица воля и гордост, за да остана на студения си и ужасен трон. Ти си стомана, прошепвам наум. Стоманата не се чупи или огъва. Но вече мога да почувствам как отстъпвам, как се покорявам на волята на баща си. Той е готов да ме замени в един миг, ако това означава да запази короната. Кралството на Пролома, кралство Норта — Боло Самос ще вземе всичко, до което може да се докопа. Ако последното е недостижимо, той ще направи каквото може, за да запази първото. Дори и ако това означава да наруши обещанието си. Да ме продаде още веднъж. Усещам иглички по кожата си. Мислех, че всичко това е зад гърба ни. Сега съм принцеса, баща ми — крал. Не е нужно да се омъжа за някого, за да се сдобия с корона. Короната е в кръвта ми, в мен.
Не, не е вярно. Все още имаш нужда от баща си. Имаш нужда от името му. Никога не принадлежиш на себе си.
Кръвта бумти като гръмотевица в ушите ми с рев на ураган. Не мога да се заставя да вдигна поглед към Илейн.
Обещах ѝ. Тя се омъжи за брат ми, за да не се разделяме никога. Тя спази своята страна от сделката, но сега? Ще ме изпратят в Арчън. Тя ще остане тук с Толи като негова съпруга и един ден негова кралица. Идва ми да запищя. Иска ми се да натроша адския стол под мен на парченца и да разкъсам всички в тази стая. Включително себе си. Не мога да направя това. Не мога да живея така.
Няколко седмици на най-близкото подобие на свобода, което някога съм познавала — не мога да го оставя да си отиде. Не мога отново да започна да живея за нечии чужди амбиции.
Дишам през носа, опитвам се да обуздая яростта си. Нямам богове, но определено се моля.
Кажи „не“. Кажи „не“. Кажи „не“. Моля те, татко, кажи „не“.
Единственото ми облекчение е, че никой не ме поглежда. Никой не наблюдава бавното ми разпадане. Имат очи само за баща ми и неговото решение. Опитвам се да се откъсна. Опитвам се да пъхна божата си в кутия и да я прибера. Лесно е да го направя по време на обучение, в схватка. Но сега е почти невъзможно.
Разбира се. Гласът в главата ми се засмива тъжно. Твоята пътека винаги е водела дотук независимо от всичко. Създадена съм да се омъжа за наследника на Династия Калоре. Физически създадена. Умствено създадена. Съградена. Като замък или като гробница. Животът ми никога не ми е принадлежал и никога няма да ми принадлежи.