— Мейвън, свален от трона.
През тялото ми преминава мразовита тръпка въпреки лятната горещина и близостта на тялото на Кал. Сълзи, които не мога да контролирам, избиват в очите ми.
— Но все още искат трон.
— Не…
— Сребърен крал, когото Монтфорт да контролира, но въпреки това Сребърен крал. Червените — в прахта както винаги.
— Кълна ти се, не е това.
— Да живее Тиберий Седми — прошепвам. Той трепва. — Когато династиите се разбунтуваха, Мейвън ги подложи на разпит. И всички до един умряха с тези думи на уста.
Лицето му посърва от тъга.
— Никога не съм молил за това — промърморва. — Никога не съм го искал.
Младият мъж, коленичил пред мен, е роден да носи корона. Желанието няма нищо общо с възпитанието му. Желанието е потъпкано и изтръгнато от него на крехка възраст, заместено с дълга, с онова, което проклетият му баща му е казал, че един крал би трябвало да бъде.
— Тогава какво искаш? — Когато Килорн ми зададе същия този въпрос, той ми даде фокус, цел, ясен път в тъмнината. — Какво искаш, Кал?
Той отговаря бързо, с пламтящи очи:
— Теб. — Пръстите му се затягат върху моите, горещи, но с равномерна температура. Възпира се, доколкото може. — Влюбен съм в теб и те искам повече от всичко друго на света.
Любов не е дума, която използваме. Изпитваме я, мислим я, но не я казваме. Звучи толкова безвъзвратна, заявяване, от което няма лесно връщане. Аз съм крадец. Знам пътищата си за бягство. И бях пленница. Мразя заключени врати. Но очите му са толкова близо, толкова пламенни. И изпитвам именно това. Макар че думите ме ужасяват, те са истината. Нима не казах, че ще започна да говоря истината?
— Обичам те — прошепвам, навеждайки се напред да опра чело на неговото. Мигли, които не са мои, пърхат близо до кожата ми. — Обещай ми. Обещай, че няма да си тръгнеш. Обещай, че няма да се върнеш. Обещай, че няма да провалиш всичко, за което умря брат ми.
Приглушената му въздишка залива лицето ми.
— Обещавам.
— Помниш ли, когато си забранихме взаимно да се разсейваме?
— Да. — Той прокарва горещ пръст по обиците ми, докосвайки всяка една поред.
— Разсей ме.
Двайсет и шест
Мер
Обучението ми продължава с удвоено темпо, оставяйки ме изтощена. Така е най-добре. Благодарение на умората е по-лесно да спя и по-трудно — да се тревожа. Всеки път, щом съмнението започне да гложди мозъка ми за Кал или за Пиемонт, или за това, какво следва, съм твърде уморена, за да се отдавам на мислите. Сутрин тичам и тренирам с тежести заедно с Кал, възползвам се от трайните ефекти на Безмълвния камък. След тежестта на оковите нищо физическо не ми се струва трудно. Той вмъква и по малко теория между обиколките, макар да го уверявам, че Ела се е погрижила за това. Той просто свива рамене и продължава. Не споменавам, че тренировките с нея са по-тежки, предназначени да постигнат смъртоносен ефект. Кал е отгледан да се бие, но с лечител на повърхностни рани наблизо. Неговата версия на спаринг е много различна от нейната, която се фокусира върху тоталното унищожение. Кал е по-ориентиран към отбраната. Неохотата му да убива Сребърни, освен ако не е абсолютно наложително, се очертава рязко от часовете ми с електриконите.
Ела е кавгаджийка. Нейните бури се задават със заслепяваща бързина, с бясно въртене изкарват черни облаци от ясните небеса и разпалват безмилостен залп от мълнии. Спомням си я в Арчън как размахваше пистолет в едната ръка и мълния в другата. Само бързото мислене на Айрис Сигнет ѝ попречи да превърне Мейвън в купчина димяща пепел. Не мисля, че моята мълния някога ще бъде толкова разрушителна, както нейната, не и без дългогодишни тренировки, но наставленията ѝ са неоценими. От нея научавам, че буреносната мълния е по-мощна от всеки друг вид, по-гореща от повърхността на слънцето, с достатъчно сила, за да разцепи дори диамантено стъкло. Само една светкавица като нейните ме изцежда толкова напълно, че едва мога да си стоя на краката, но тя го прави за забавление и за упражнение в стрелба по мишени. Веднъж ме накара да пробягам през минно поле от нейните буреносни мълнии, за да изпробва бързината на краката ми, Паяжинната мълния, както я нарича Рейф, ми е по-позната. Той използва светкавици и искри, които излитат от ръцете и стъпалата му обикновено в разперващи се зелени мрежи, за да предпазва тялото си. Макар че може да призовава и бури, предпочита по-точните методи и се бие прецизно. Мълниите му могат да приемат форма.
Най-добър е в оформянето на щита: криволичещ пукот от електрическа енергия, който може да спре куршум и камшик, който може да среже скала и кост. Последният е зашеметяваща гледка: неравна дъга от електричество, която се движи като смъртоносно въже, способна да прогори всичко по пътя си. Чувствам силата ѝ всеки път, когато си организираме спаринг. Не ме наранява толкова много, колкото би наранила някого другиго, но всяка мълния, над която не мога да установя контрол, поразява дълбоко. Обикновено приключвам деня с щръкнала коса, а когато ме целува, Кал винаги получава един-два шока.