Осъзнавам, че това е добър урок. На Кал не му се налагаше да открие спаринг-срещата ни, разкривайки нещо, за което не съм подготвена. Можеше да го задържи. Да изчака, за да използва онова невидимо предимство. Вместо това разигра първо тази пионка. Проявява снизхождение към мен.
Първа грешка.
На девет метра от мен Кал ме вика с жест, прави ми знак да продължа. Безспорно, начин да ме подразни. Най-добър е в защита. Иска да дойда при него. Хубаво.
В периферията на кръга Ела промърморва предупреждение към публиката:
— Бих се отдръпнала назад, ако бях на ваше място.
Юмрукът ми се свива и мълнията излита. Стоварва се със заслепяваща мощ, поразявайки кръга право в центъра като стрела, забиваща се в центъра на мишена. Но не се забива в земята и не напуква пръстта, както би трябвало. Вместо това използвам съчетание от буреносна мълния и паяжина от светкавици. Пурпурно-бялата мълния припламва през спаринг-ринга и прелита над пръстта на височината на коленете ми. Кал рязко вдига ръка, за да предпази очите си от яркия проблясък, а с другата раздвижва искрите около себе си, преобразявайки ги в ярък буен син пламък. Спринтирам и изхвърчам от мълнията, която му е непоносимо да погледне. С рев се плъзвам в краката му и го събарям. Той удря искрите и се претъркулва, поразен от шок, докато аз се изправям бързо отново на крака.
Нажежена до червено горещина лъхва лицето ми, но я отблъсквам с щит от електричество. После също се озовавам на земята с подкосени крака. Лицето ми се удря силно и усещам вкус на пръст. Една ръка, изгарящо гореща ръка, ме сграбчва за рамото и аз замахвам с лакът и го уцелвам в челюстта. Това усещане също е изгарящо. Цялото му тяло пламти. Червено и оранжево, синьо и жълто. Пулсиращи вълни обезформена горещина се излъчват с пулсиране от него и карат целия свят да се люлее и къдри.
Опипом загребвам от пръстта и замахвам, запращайки в лицето му толкова много от нея, колкото успявам. Той трепва, а пръстта потушава част от огъня му и ми дава достатъчно време да се изправя на крака. С ново замахване на ръце оформям камшик от мълния, искрящ и съскащ във въздуха. Кал успява да парира всеки удар, като се претъркулва и снишава с крака, леки като на танцьор. От моето електричество излитат огнени кълба: частиците, които не мога да контролирам напълно. Кал ги придърпва, превръща ги в собствени пламтящи камшици, обкръжава ринга с истински огнен ад. Сблъскват се пурпурно и червено, искра и мълния, докато отъпканата пръст под нас закипява като бурно море, а небето почернява и от него се сипят гръмотевици.
Той танцува достатъчно близо до мен, за да нанесе удар. Чувствам силата на юмрука му, когато се снишавам под него, и усещам мирис на изгорена коса. Нанасям собствен удар, стоварвам жестоко лакътя си в единия му бъбрек. Той изсумтява от болка, но отвръща подобаващо, прокарвайки пламтящи пръсти по гърба ми. По плътта ми избиват нови мехури и прехапвам устна, за да се сдържа да не изпищя. Кал щеше да спре схватката, ако знаеше колко много боли това. А наистина боли. Нагоре по гръбнака ми плъзва остра болка, а коленете ми се подкосяват. Опипом изпъвам ръце, за да не падна, и мълнията ме изтласква на крака. Изтърпявам изгарящата болка, защото трябва да знам какво е чувството. Мейвън вероятно ще ми причини по-лоши неща, когато дойде моментът.
Отново използвам паяжинна мълния: отбранителна маневра, за да го заставя да държи ръцете си далече от мен. Солидна мълния се устремява нагоре по крака му, в мускулите, нервите и костите му. В ума ми се мярва скелет на принц. Отдръпвам удара назад достатъчно, за да избегна нанасянето на трайно поражение. Той се присвива и пада на хълбок. Нахвърлям се върху него, без да мисля, опипвам гривните, които съм го виждала да закопчава и откопчава дузина пъти. Под мен той върти очи и се опитва да ме отблъсне. Гривните излитат, проблясвайки в пурпурно на фона на моите искри.
Около кръста ми се обвива ръка и ме преобръща. Земята, която се опира в гърба ми, е като език от нажежен до бяло огън. Този път изпищявам, изгубила контрол. От ръцете ми избухват искри и Кал полита назад сам, бърза да се отдръпне от яростта на мълнията.
Преборвам се със сълзите и се оттласвам, за да се надигна с пръсти, ровещи в пръстта. На няколко метра от мен Кал прави същото. Косата му е щръкнала и разчорлена от статична електрическа енергия. И двамата сме ранени, и двамата — твърде горди, за да спрем. Изправяме се със залитане като старци, олюлявайки се несигурно на крака. Лишен от гривните си, той се обръща към тревата, която гори в периферията на ринга, и оформя пламък от жаравата. Пламъкът се изстрелва към мен, когато мълнията ми избухва отново.