— Той има силна подкрепа в Рамбос и Уел. Силноръки, зелени пазители. Също и Арвън. Те ще могат да неутрализират всяка атака на новокръвни. — Не се впускам в по-нататъшни обяснения. Знам от личен опит на какво са способни Арвън. — Не познавам езерняците, ако не се броят кралските особи нимфи.
Полковникът се навежда напред и опира длани на масата:
— Аз ги познавам. Бият се упорито и са издръжливи. А предаността им към техния крал е непреклонна. Ако той окаже подкрепа на онзи проклетник… — Възпира се и хвърля кос поглед към Кал, който не реагира. — На Мейвън… те няма да се поколебаят да го последват. Техните нимфи са най-смъртоносни, разбира се, следвани от създателите на бури, замразителите и вятърните тъкачи. Каменокожите берсерки също са противна шайка.
Трепвам, докато назовава всяка една способност.
Дейвидсън се завърта на пета, за да застане с лице към седналия Тахир. Новокръвният изглежда незавършен без близнака си и се накланя странно, сякаш за да компенсира отсъствието му.
— Някакви нови сведения за времевия интервал? — пита рязко премиерът. — До края на седмицата не е достатъчно тясна времева рамка.
Тахир примижава и се съсредоточава другаде, далеч отвъд стаята. Натам, където може да е близнакът му. Подобно на много от операциите тук, местонахождението на Раш е класифицирана информация, но мога да предположа. Салида в някакъв момент беше внедрена в армията от новокръвни на Мейвън. Раш е идеалният заместник за нея и вероятно работи като Червен прислужник някъде в двора. Абсолютно блестяща идея. Използвайки връзката си с Тахир, той може да пренася информация по-бързо от което и да е радио или съобщителна връзка, без никакво доказателство или възможност за прихващане.
— Все още потвърждавам — казва той бавно. — Слухове за… — Новокръвният застива неподвижно и устата му увисва, оформяйки изненадано „О“. — В рамките на деня. Атака откъм двете страни на границата.
Прехапвам устната си до кръв. Как можа това да се случи толкова бързо? Без предупреждение?
Кал споделя чувството ми.
— Мислех, че следите придвижванията на войските. Армиите не се струпват за една нощ. — От него се излъчва лек полъх на топлина и парва дясната ми страна.
— Знаем, че основната част от войската е в Езерните земи. Новата съпруга на Мейвън и съюзът с нея ни поставиха в доста затруднено положение — обяснява Фарли. — Не разполагаме и с наполовина достатъчно ресурси там сега, когато по-голямата част от Гвардията е тук. Не можем да наблюдаваме три отделни страни…
— Но сигурни ли сте, че става дума за Корвиум? Абсолютно сигурни ли сте? — пита троснато Кал.
Ейда кимва без колебание:
— Всички разузнавателни сведения сочат, че да.
— Мейвън обича капаните. — Омразно ми е да изричам името му. — Може да е маневра за заблуда, за да ни принуди да потеглим форсирано, да ни хване, докато минаваме. — Спомням си пронизителния звук, когато нашият джет беше разкъсан посред полета си, отклонявайки се с назъбени краища към звездите. — Или финт. Ние отиваме в Корвиум. Той удря Ниската земя. Изтръгва опората изпод краката ни.
— Което е причината да чакаме. — Дейвидсън решително стисва юмрук. — Нека първи предприемат ход, за да можем ние да нанесем контраудар. Ако удържат, ще разберем, че е било номер.
Полковникът поруменява, кожата му става червена като окото му:
— А ако е чисто и просто офанзива?
— Ще действаме бързо веднага щом намеренията станат известни…
— А колко от моите войници ще загинат, докато вие действате бързо?
— Колкото и от моите — подхвърля Дейвидсън. — Не се дръжте, сякаш вашите хора са единствените, които ще пролеят кръвта си за това.
— Моите хора…?
— Достатъчно! — Фарли надвиква и двамата толкова високо, че събужда Клара. Бебето е по-кротко от всяко, което познавам, и само примигва сънливо, когато прекъсват дрямката ѝ. — Ако не можем да получим повече разузнавателни сведения, тогава чакането е единственият ни вариант. Допуснахме достатъчно грешки, като се втурнахме презглава.
Твърде много пъти, за да ги преброя.
— Това е жертва — признавам. Премиерът изглежда толкова сериозен, колкото и генералите му, всичките — сдържани и с каменни лица, когато чуват новината. Ако имаше друг път, той щеше да поеме по него. Но никой от нас не вижда такъв. Дори не и Кал, който не продумва. — Но жертваме сантиметри. Сантиметри, за да спечелим километри.
Полковникът избухва гневно и стоварва юмрук върху заседателната маса. Една стъклена кана, пълна с вода, се разклаща и Дейвидсън спокойно я задържа с бързи, ловки рефлекси.