— Защити лечителите, Камерън. Върни се при тях. Те са беззащитни, а ако загинат…
Тя прехапва устна:
— Тогава всички загиваме.
Взираме се една в друга, опитваме се да бъдем силни, опитваме се да намерим сила една в друга. Подобно на мен тя е мокра до кости. Тъмните ѝ мигли са се слепнали и всеки път, щом мигне, изглежда, сякаш плаче. Дъждовните капки се приземяват тежко и карат и двете ни да замижим, когато удрят по лицата ни. Докато спират. Докато капките дъжд започват да се търкалят в обратната посока и да набъбват. Очите ѝ се разширяват също като моите, наблюдават с ужас.
— Нападение на нимфи! — изкрещявам предупредително.
Над нас дъждът блещука, танцува във въздуха и се превръща във все по-едри и по-едри капки. А локвите, няколкото сантиметра вода по улиците и алеите се превръщат в реки.
— Подгответе се! — отеква отново. Този път ударът е леденостудена вода вместо вятър, пенеща се в бяло, когато се разбива като морска вълна: издига се и залива стените и постройките на Корвиум. Една от пръските ме удря силно, блъсва главата ми във вала и ми се завива свят. Няколко тела падат през стената, въртейки се в бурята. Силуетите им изчезват бързо, както и писъците им. Гравитроните спасяват няколко, но не всички.
Камерън се измъква, пълзи, за да стигне обратно до стълбите. Използва способността си, за да оформи безопасен пашкул, докато спринтира обратно към поста си доста навътре зад втората стена.
Кал спира с буксуване до мен и едва не изгубва опора. В замаяното си състояние го сграбчвам, придърпвам го плътно до себе си. Знам, че ако прескочи през стената, просто ще тръгна след него. Гледа, обзет от ужас, как водата връхлита редиците ни като вълните на бушуващо море. Тя го прави безполезен. Пламъкът няма място тук. Неговият огън не може да гори. А същото важи и за моята мълния. Една искра и ще поразя с електрически шок кой знае колко от собствените ни войски. Не мога да рискувам.
Акади и Дейвидсън нямат такива задръжки. Докато премиерът изстрелва сияещ син щит в края на стената, за да не може никой друг да падне през ръба, Акади се обръща с рев към новокръвните си войски, лаейки заповеди, които не мога да чуя над разбиващите се вълни.
Водата се разбива с разтърсващо движение. Внезапно е във война със самата себе си. Ние също имаме нимфи.
Но не и създатели на бури. Никакви новокръвни, които могат да овладеят урагана около нас. Тъмнината му се приближава, толкова пълна, че сякаш е полунощ. Ще се бием на сляпо. А битката дори още не е започнала. Все още не съм видяла нито един от войниците на Мейвън или езерняшката армия. Нито едно червено или синьо знаме. Но те идват. Със сигурност идват.
Стисвам зъби:
— Ставай.
Принцът е натежал, бавен заради страха си. Допирам ръка до врата му и го поразявам със съвсем лек шок. От леките, които Тайтън ми показа. Той се изстрелва на крака, оживен и нащрек.
— Правилно, благодаря — промърморва. С един поглед преценява положението. — Температурата пада.
— Гений — изсъсквам в отговор. Имам чувството, че всяка част от тялото ми е замръзнала.
Над нас водата бушува, разделя се и променя формата си. Иска да се разбие, иска да се разпръсне. Част от нея се отделя и скача над щита на Дейвидсън, устремява се в бурята като някаква странна птица. След миг останалото се разбива и наново измокря до кости всички ни. Въпреки това се надига ликуване. Новокръвните нимфи, макар и малочислени и заварени неподготвени, току-що спечелиха първата си атака.
Кал не се включва в ликуването. Вместо това свива китките си и запалва в ръцете си слаб пламък. Те пращят в пороя, мъчейки се да пламнат. Докато изведнъж дъждът се превръща в студен, въртящ се във вихрушка сняг. В пълната тъмнина примигва в червено, блестейки в слабите светлини на Корвиум и пламъка на Кал.
Чувствам как косата започна да замръзва на главата ми и тръсвам конската си опашка. Късчета лед се разлитат във всички посоки.
От бурята се надига рев, различен от звука на вятъра. С много гласове. Дузина, сто, хиляда. Замъгляващата видимостта вихрушка напира. Очите на Кал се затварят за кратко с пърхане на мигли и той въздъхва на глас.
— Подгответе се за атака — изрича дрезгаво.
Първият леден мост изниква от вала на две стъпки от мен и аз отскачам назад, изписквайки. Друг разцепва камъка на двайсет стъпки от мен и пронизва войниците с назъбените си ръбове. Арецо и другите телепортатори се задействат, събират ранените, за да ги телепортират обратно при нашите лечители. Почти моментално войниците от Езерните земи със сенки като чудовища скачат на мостовете — тичат по леда, докато расте. Готови да нападнат.