Не че някога ще открия. В този глупав, съсипан свят няма място за деца, особено мои деца.
Оставям на Кал пространство, но бързо размислям. Почти еднакви сме на ръст и не е проблем да не изоставам от нервните му крачки.
— Ако не вложиш сърце в това, заради теб ще загинат много хора.
Той се извърта рязко и движението е толкова бързо и силно, че едва не ме събаря по задник. Виждала съм огъня му отблизо, но никога толкова силно, колкото пламъка, който гори в очите му.
— Камерън, сърцето ми съвсем буквално е в това — изсъсква през стиснати зъби.
Затрогващи думи. Романтично изявление. Едва се сдържам да не завъртя очи.
— Запази си това за момента, когато я върнем — казвам троснато. Когато, не ако. Той насмалко не подпали контролното помещение, когато полковникът отхвърли молбата му да проучи как да изпраща съобщения на Мер в пределите на двореца. Не ми трябва да разтопи коридора, защото съм си подбрала зле думите.
Той отново тръгва с двойно по-бързо темпо, но мен не е толкова лесно да ме зареже човек, колкото Мълниеносното момиче.
— Просто искам да кажа, че полковникът има собствени стратези… хора в Командването… офицери на Алената гвардия, които нямат… — търся подходящото определение — чиято вярност не буди противоречия.
Кал изпухтява високо, широките му рамене се повдигат и спускат. Явно всякакви уроци по етикет, които може да е вземал, са отстъпили пред военното обучение.
— Покажи ми офицер, който знае колкото мен за протоколните изисквания на Сребърните и системата за отбрана на Корвиум, и с радост ще се оттегля от тази каша.
— Сигурна съм, че има някого, Калоре.
— Който се е бил срещу новокръвни? Познава уменията ви? Знае как най-добре да ви използва в битка?
При тона му се наежвам.
— Да използва — процеждам. Да използва, как не. Спомням си онези от нас, които не оцеляха в Корос. Новокръвни, вербувани от Мер Бароу, новокръвни, които тя обеща да защити. Вместо това Мер и Кал ни хвърлиха в битка, за която не бяхме подготвени, и стана ясно, че Мер не може да предпази дори себе си. Никс, Гарет, Кета и други от затвора, които дори не познавах. Десетки мъртви, захвърлени като пионки върху игрална дъска.
Така се получаваше винаги със Сребърните господари и именно така е научен да се бие Кал. Победа на всяка цена. Всеки спечелен сантиметър се заплаща с Червена кръв.
— Знаеш какво имам предвид.
Изсумтявам:
— Може би затова не съм точно изпълнена с увереност.
Много сурово, Камерън.
— Слушай — продължавам, сменяйки тактиката. — Знам, че щях да изгоря всички тук, ако това означаваше да си върна брат си. И за щастие, това не е решение, което ми се налага да взимам. Но ти — ти всъщност разполагаш с този вариант. Искам да съм сигурна, че няма да се възползваш от него.
Вярно е. Тук сме по една и съща причина. Не сляпо подчинение пред Алената гвардия, а защото те са единствената ни надежда да спасим изгубените си любими хора.
Кал пуска крива усмивка: същата, по която съм виждала Мер да се прехласва наивно. Придава му по-скоро глупашки вид.
— Не се опитвай да ме омаеш със сладки приказки, Камерън. Правя всичко, което мога, за да ни опазя от ново клане. Всичко. — Изражението му става сурово. — Мислиш, че само Сребърните се интересуват единствено от победата? — промърморва. — Виждал съм доклади на полковника. Виждал съм кореспонденция, разменена с Командването. Чувал съм разни неща. Наоколо е пълно с хора, които мислят точно по същия начин. Готови са да изгорят всички ни, за да получат каквото искат.
Може и да е вярно, помислям си, но те поне искат справедливост.
Мисля си за Фарли, за полковника, за положилите клетва войници на Алената гвардия и за Червените бегълци, които закрилят. С очите си съм ги виждала да превозват хора с лодки през границата. Седях на борда на един от техните въздушни джетове, докато се носеше с писък към Задушливите земи с намерението да спаси цял легион от деца войници. Те имат цели, за които се заплаща висока цена, но не са Сребърни. Убиват, но не без причина.
Членовете на Алената гвардия не са кротки и мирни, но мирът няма място в този конфликт. Независимо какво мисли Кал за методите и потайността им, техният начин е единственият, по който можем да се надяваме да се преборим успешно със Сребърните. Хората на Кал сами си навлякоха това.