Челото ми докосва покритата с ламперия стена и оставя студенината да ме успокои.
— Отново — изричам с усилие.
Връщам се и прекосявам с препъване стаята.
И пак.
И пак.
И пак.
Докато Китън и Трио ми оставят обяда, вече съм подгизнала от пот и се налага да се храня легнала на пода. На Китън, изглежда, не ѝ пука, когато побутва чинията с поравно разпределени месо и зеленчуци към мен с палеца на крака си. Каквото и да става извън градските стени, то, изглежда, не влияе по никакъв начин на хранителния запас. Лош знак. Трио оставя още нещо на леглото ми, но аз се съсредоточавам първо върху яденето. Преглъщам с усилие всяка хапка.
Ставането е малко по-лесно. Мускулите ми вече реагират, приспособявайки се към оковите. Това не е особена утеха. Пазачите Арвън са истински Сребърни, чиято способност се движи и изменя от концентрацията им, променлива като разбиващи се вълни. Много по-трудно е да се приспособя към тяхното безмълвие, отколкото към постоянния натиск на Камъка.
Разкъсвам пакета върху леглото си, захвърлям плътната, луксозна опаковка. Роклята се изплъзва навън и пада върху одеялата ми. Бавно отстъпвам една крачка назад: тялото ми изстива, когато ме завладява познатият порив да скоча през прозореца. За секунда затварям очи, опитвам се със силата на волята си да накарам роклята да изчезне.
Не защото е грозна. Роклята е стряскащо красива, сияние от коприна и скъпоценни камъни. Но ме принуждава да осъзная една ужасна истина. Преди роклята можех да пренебрегна думите на Мейвън, плана му и онова, което възнамеряваше да направи. Сега роклята е право тук пред мен, истинско произведение на изкуството, което сякаш ми се подиграва. Платът е червен. Като зората, прошепва умът ми. Но това също е погрешно. Това не е цветът на Алената гвардия. Нашият е огнено, ярко, гневно червено, нещо, което да бъде виждано и разпознавано, почти шокиращо за окото. Тази рокля е различна. Ушита в по-тъмни нюанси, пурпурно и огнено, обшита с късчета скъпоценни камъни, украсена със сложна бродерия. Блещука по най-мрачния възможен начин, улавяйки светлината отгоре като локва червена мазнина.
Като локва червена кръв.
Роклята ще направи мен — и същността ми — невъзможна за забравяне.
Засмивам се горчиво под нос. Почти е забавно. Прекарвах дните си като годеница на Мейвън в криене, преструвайки се, че съм Сребърна. Поне сега няма да се налага да бъда гримирана като една от тях. Незначително дребна милост в светлината на всичко това.
Значи ще се явя пред неговия двор и пред света с цвета на кръвта ми, изложен на показ пред очите на всички. Питам се дали кралството ще осъзнае, че не съм нищо повече от примамка, която крие стоманено остра кукичка.
Той се връща чак на другата сутрин. Когато влиза, се намръщва при вида на роклята, смачкана на топка в ъгъла. Не можех да понеса да я гледам. Всъщност не мога да гледам и него, затова продължавам с упражненията си: в момента много скована, бавна версия на коремни преси. Чувствам се като тромаво едва проходило дете с ръце, по-тежки от обикновено, но се насилвам да продължа. Той пристъпва няколко крачки по-близо и аз свивам юмрук, призовавайки се със силата на волята да изпратя искра в неговата посока. Не се случва нищо точно както нищо не се случи последните дузина пъти, когато се опитах да използвам електричеството си.
— Хубаво е да знам, че са уцелили баланса — отбелязва замислено той, настанявайки се на мястото си до масата. Днес изглежда излъскан, медалите са ярки и блестящи на гърдите му. Сигурно идва отнякъде отвън. В косата му има сняг и смъква със зъби кожените си ръкавици.
— О, да, тези гривни са просто прекрасни — отвръщам му хапливо, като махвам с натежала ръка в неговата посока. Оковите са достатъчно хлабави да се въртят, но достатъчно стегнати, че да не мога никога да ги изхлузя, та ако ще да си изкълча някой палец. Обмислях идеята, докато осъзнах, че би било безсмислено.
— Ще предам комплиментите ти на Еванджелин.
— Разбира се, че тя ги е изработила — подмятам насмешливо. Сигурно е много доволна да знае, че е буквалната създателка на клетката ми. — Изненадана съм, че има нужното време обаче. Сигурно прекарва всяка секунда в изработване на корони и тиари, които да носи. И рокли. Бас държа, че се порязваш всеки път, когато трябва да ѝ държиш ръката.