Мер Бароу вдига брадичка и се взира гневно напред. Очите ѝ изглеждат черни от гняв.
— Ние, новокръвните, не сме достойни за тяхната зора.
Викове и протести изригват из стаята, запращайки неприлични думи по адрес на Мейвън, към внушителя от рода Мерандус, дори към Мълниеносното момиче, задето изрича думите.
— … не крал, а жесток звяр…
— … по-скоро ще се самоубия, отколкото да кажа…
— … просто марионетка…
— … предателка, чисто и просто…
— … не за пръв път им играе по свирката…
Килорн избухва пръв, свивайки двете си ръце в юмруци:
— Мислите, че е искала да направи това? — казва той с глас, достатъчно силен да се чуе навсякъде, но не груб. Лицето му почервенява от безсилно раздразнение и Кал слага ръка върху рамото му, изправяйки се заедно с него. Това принуждава доста хора да замлъкнат, особено по-младите офицери. Израженията им са смутени, извинителни, дори засрамени от упрека на едно осемнайсетгодишно момче.
— Тихо всички! — избоботва полковникът, принуждавайки останалите да млъкнат. Обръща се веднъж да ни погледне с двете си различни очи. — Проклетото създание още говори.
— Полковник… — изръмжава Кал. В тона му се долавя ясна заплаха. В отговор полковникът посочва към екрана. Към Мейвън, не към Мер.
— … предложим убежище на всеки, бягащ от терора на Алената гвардия. А собствените ми врати са отворени за новокръвните сред вас, криещи се от онова, което прилича на геноцид. Дадох указания до кралските дворци в Арчън, Харбър Бей, Делфи и Съмъртън, както и на военните фортове в Норта, да опазят вашия вид от изтребване. Ще получите храна, подслон и ако желаете, трениране на способностите си. Вие сте мои поданици, които трябва да закрилям, и аз ще го сторя с всички възможни средства. Мер Бароу не е първата новокръвна, която се присъединява към нас, и няма да бъде последната. — Има самодоволната дързост да положи длан върху ръката ѝ.
Значи ето по този начин едно едва възмъжало момче става крал. Не само е безпощаден и лишен от угризения, а също е и просто гениален. Ако не е гневът, който бушува в мен, бих се впечатлила. Трикът му ще причини проблеми за Гвардията, разбира се. Лично аз се интересувам повече от онези новокръвни, които още са някъде навън. Бяхме вербувани за Мер и нейния бунт, без да имаме особен избор по въпроса. Сега имаме още по-малък. Гвардията или кралят. И едните, и другият гледат на нас като на оръжия. И едните, и другият ще ни навлекат смъртта. Но само единият иска да ни държи в окови.
Хвърлям поглед през рамо, търсейки Ейда. Залепила е очи за екрана, запаметява без усилие всеки тик и промяна в тона, за да се задълбочи върху тях по-късно. Също като мен се мръщи, мислейки за по-голямата тревога, която все още никой член на Алената гвардия не изпитва. Какво ще стане с хората като нас?
— На Алената гвардия казвам само това — добавя Мейвън, изправяйки се от трона си. — Вашата зора не е много повече от мрак и никога няма да превземе тази страна. Ще се борим до последно. Сила и мощ.
На подиума и из останалата част от тронната зала скандирането отеква от всяка уста. Включително тази на Мер.
— Сила и мощ.
Образът се задържа за секунда, прогаряйки гледката във всеки мозък. Червена и Сребърен, Мълниеносното момиче и крал Мейвън, обединени срещу огромното зло, за каквото ни представят. Знам, че изборът не е на Мер, но вината е нейна. Нима не е осъзнала, че ако не я убие, той ще я използва?
Не мислеше, че ще го направи. Кал каза това преди по повод на разпита ѝ. И двамата проявяват слабост по отношение на Мейвън и тази слабост продължава да измъчва всички ни.
По-рано в Резката Мер направи всичко по силите си, за да ме обучи да използвам способността си. Упражнявам се тук, когато мога, заедно с другите новокръвни, които усвояват пределите на способностите си. Кал и Джулиан Джакос се опитват да помагат, но аз и много други изпитваме огромно нежелание да се доверим на тяхното обучение. Освен това намерих някого другиго, който да ми помага.
Знам, че способността ми се е усилила дори и контролът ми над нея да не е по-голям. Чувствам я сега, напираща под кожата ми, блажена празнина, която да укроти хаоса около мен. Умолява ме, а аз стискам юмрук, за да я прогоня, удържайки тишината. Не мога да насоча гнева си към хората в тази стая. Те не са врагът.
Когато екранът почернява, давайки знак, че обръщението е приключило, прозвучават дузина гласове едновременно. Кал стоварва длан върху бюрото пред себе си и се обръща, мърморейки си под нос.