Първата, тежко сложена жена с бицепси, които могат да съперничат на тези на Кал, предпазливо минава през стена. Просто минава през нея, сякаш позлатеното дърво и украсеният с орнаменти корниз са въздух. След това, насърчена от очарования Мейвън, тя прави същото с един от Пазителите. Той трепва — единственият признак на човешка реакция зад черната му маска, но иначе е невредим. Изобщо нямам представа как действа способността ѝ, и се сещам за Джулиан. Той също е с Алената гвардия и надявам се, гледа всяко от тези излъчвания в ефир. Тоест ако полковникът позволява. Той не е голям почитател на Сребърните ми приятели.
След жената идват двама старци: белокоси ветерани с отнесени погледи и широки рамене. Техните способности са ми познати. По-ниският с липсващите зъби е като Кета — една от новокръвните, които вербувах преди месеци. Макар че беше способна само със силата на мисълта си да накара предмет или човек да избухне, тя не оцеля при нападението, което предприехме срещу затвора Корос. Мразеше способността си. Тя е кървава и жестока. Макар че новокръвният унищожава само един стол, превръщайки го в трески с едно-единствено мигване, самият той също не изглежда доволен от това. Приятелят му е кротък, с тих глас: представя се като Терънс, а после ни казва, че може да манипулира звука. Като Фара. Още една от вербуваните от мен. Тя не дойде в Корос. Надявам се, че е още жива.
Последна е още една жена, вероятно на възрастта на майка ми: сплетената ѝ черна коса е прошарена със сиво. Движи се грациозно, приближавайки се до краля с тихите, елегантни крачки на добре обучена прислужница като Ейда, като Уолш, като мен някога. Каквито толкова много от нас бяха и все още са. Когато се покланя, поклонът ѝ е нисък.
— Ваше величество — промърморва тя с глас, тих и едва доловим като летен бриз. — Аз съм Хали, прислужница на Династия Айгри.
Мейвън ѝ прави знак да се надигне и залепва на лицето си фалшивата усмивка. Тя се подчинява.
— Бивша прислужница на Династия Айгри — казва той мило. После кимва над рамото ѝ и намира главата на Династия Айгри в малката тълпа. — Лейди Мелина, моите благодарности, че я доведохте на сигурно място.
Високата жена с остро птиче лице вече прави реверанс, знаейки думите, преди той да ги изрече. Като „око“ тя може да вижда непосредственото бъдеще и приемам, че е видяла умението на прислужницата си още преди самата прислужница да е осъзнала каква е.
— Е, Хали?
Очите ѝ се стрелват към моите за миг. Надявам се да издържа под внимателния ѝ оглед. Но тя не търси страха ми или онова, което крия под маската си. Очите ѝ се обръщат надалече, едновременно гледат през мен и не виждат нищо.
— Тя може да контролира и създава големи и малки електрически заряди — казва Хали. — Нямате име за тази способност.
После поглежда Джон. По лицето ѝ преминава същото изражение.
— Той вижда съдбата. Докъдето стига пътят, докато човек върви по него. Нямате име за тази способност.
Мейвън присвива очи зачудено, а аз се ненавиждам, задето се чувствам по същия начин като него.
Но тя продължава, взира се и заговаря, когато се обръща.
— Тя може да контролира метални материи чрез манипулирането на магнитни полета. Магнитрон.
Внушител.
Сянка.
Магнитрон.
Магнитрон.
Тя преминава по редицата от съветници на Мейвън и без особено затруднение посочва и назовава способностите им. Мейвън се навежда напред любопитно, наклонил глава на една страна с животинско любопитство. Наблюдава внимателно, почти без да мига. Мнозина смятат, че без майка си той е глупав: не е военен гений като брат си, така че за какво го бива? Забравят, че стратегията не е само за бойното поле.
— Око. Око. Око. — Тя сочи към предишните си господари, назовавайки и тях, преди да отпусне ръка отстрани до тялото си. Юмрукът ѝ се свива и разпуска в очакване на неизбежното слисване.
— Значи твоята способност е да усещаш другите способности? — казва накрая Мейвън, повдигнал едната си вежда.
— Да, Ваше величество.
— Нещо, лесно за имитиране.
— Да, Ваше величество — признава тя, сега още по-смирена.
Това би могло да бъде направено без голямо затруднение особено от някого в нейното положение. Тя служи на Висша династия, която напоследък твърде често присъства в двора. За нея би било лесно да запамети какво могат да правят другите — но дори Джон? Доколкото знам, той е възхваляван като първия новокръвен, присъединил се към Мейвън, но не мисля, че мнозина познават способността му. Мейвън не би искал хората да мислят, че разчита на човек с червена кръв да го съветва за решенията му.