Въздухът пред нея се разтърсва от преминаващ куршум и тя го задържа на място. Предполагам, че е същият като онзи, който поряза бузата ми — а можеше да нанесе много по-голяма вреда.
Юмрукът ѝ се свива и куршумът се изстрелва назад в посоката, от която е дошъл, изтласкан от стружки студена стомана, които експлодират от роклята ѝ. Гледам с ужас как синьо-червени фигури се извиват из металическата буря, измъкват се, снишават се, стрелкат се навън и навътре от всеки удар. Дори улавят късчета от металните ѝ метателни оръжия и ги запращат обратно, започвайки отново цикъла в жесток, бляскав танц.
Еванджелин не е единствената, която напада. Пазители се хвърлят напред, връхлитайки над високата маса, и застават пред нас като стена. Движенията им са съвършени, отработени през годините на безмилостно обучение. Но в редиците им има празнини. А някои захвърлят маските си, зарязват напомнящите си за пламък мантии. Нахвърлят се един срещу друг.
Висшите Династии правят същото.
Никога не съм се чувствала толкова уязвима, толкова безпомощна, а това наистина казва много. Пред мен се дуелират богове. Очите ми се разширяват, опитват се да видят всичко. Стремя се да осмисля това. Никога не съм си представяла нещо подобно. Битка като тези на арената насред бална зала. Скъпоценности вместо брони.
Айрал, Хейвън и Ларис в зашеметяващо жълтите си одежди, изглежда, оформят едната страна на това — каквото и да е то. Пазят си взаимно гърбовете, помагат си. Вятърните тъкачи на Ларис подхвърлят копринени хора от Династия Айрал от единия към другия край на стаята с остри пориви, мятайки ги като живи стрели, докато Айрал стрелят с пистолети и мятат ножове със смъртоносна точност. Представителите на Хейвън са изчезнали напълно, но няколко Пазители пред нас падат, повалени от невидими нападения.
А останалите, останалите не знаят какво да правят. Някои — Самос, Мерандус, повечето от стражите и Пазителите — се събират при високата маса, втурвайки се да защитят Мейвън, когото не мога да видя. Но повечето отстъпват назад изненадани, предадени, нежелаещи да нагазят в такава бъркотия и да рискуват собствения си живот. Защитават, без да правят нищо друго. Следят в коя посока ще се обърне приливът.
Сърцето ми подскача развълнувано в гърдите. Това е шансът ми. В хаоса никой няма да ме забележи. Оковите не са ми отнели инстинктите или дарбите на крадла.
Оттласквам се от пода и стъпвам на крака, без да си давам труд да се чудя какво става с Мейвън или с някого другиго. Съсредоточавам се единствено върху онова, което е пред мен. Най-близката врата. Не знам закъде е, но ще ме отведе далече оттук и това е достатъчно. В движение грабвам един нож от масата и се задействам с него, опитвайки се да отворя ключалките на оковите си.
Някой побягва пред мен, оставя диря от алена кръв. Куца, но се движи бързо, шмугва се през една врата. Осъзнавам, че това е Джон. Измъква се. Той вижда бъдещето. Със сигурност може да види най-добрия път за измъкване оттук.
Питам се дали ще мога да го следвам, без да изоставам.
Получавам отговора си след точно три стъпки, когато един Пазител ме улавя изотзад. Приковава ръцете ми отстрани до тялото и държи здраво. Изпъшквам като раздразнено дете, вбесена отвъд пределите на безсилното раздразнение, докато ръката ми пуска ножа.
— Не, не, не — казва Самсон, докато ми препречва пътя. Пазителят отказва да ми позволи дори да трепна. — Не можем да го допуснем.
Сега виждам какво е това. Не спасение. Не за мен. Преврат, опит за покушение. Дошли са за Мейвън.
Айрал, Хейвън и Ларис не могат да спечелят тази битка. Превишавани са по численост и го знаят. Подготвили са се за него. Династия Айрал са интриганти и шпиони. Планът им е добре изпълнен. Вече се измъкват през залостените прозорци. Гледам, слисана и онемяла, как се хвърлят навън в небето, улавяйки пориви на вятъра, които ги запращат навън и надалече. Не всички успяват. Суифти от Династия Норнус улавят няколко, както прави и принц Дареус въпреки стърчащия от рамото му дълъг нож. Предполагам, че представителите на Династия Хейвън вече отдавна са изчезнали, макар че един-двама се мяркат обратно в полезрението ми: всички до един кървящи, умиращи, застигнати от жестоко нападение на внушител от Династия Мерандус. Самият Дареус протяга ръка с размазани очертания и хваща някого за врата. Когато стисва, с едно мигване се появява представител на Династия Хейвън.
Пазителите, минали на другата страна, всичките — от Династии Ларис и Айрал — също не оцеляват. Коленичат гневни, но без помен от страх, изгарящи от решителност. Без маските си не изглеждат толкова ужасяващи.