— Ще му дадем време да се обеси — процежда в отговор Кал. Намръщеното му изражение е същото като моето. — Ще му дадем време да допусне още повече грешки. Сега е в несигурни отношения с единствения си съюзник Пиемонт, а три Висши Династии открито се бунтуват. Една от тях почти контролира Въздушния флот, друга — обширна разузнавателна мрежа. Да не споменаваме, че той все още трябва да се притеснява как да се справи с нас и езерняците. Изплашен е; несигурен е. Не бих искал да съм на трона му точно сега.
— Вярно ли е? — пита Фарли с небрежен тон. Но думите пронизват стаята като ножове. Жегват го. Всеки може да види това. Уроците по кралско поведение, които е получил, са достатъчни да го накарат да остане с неподвижно лице, но очите му го издават. Проблясват във флуоресцентната светлина. — Недей да ни лъжеш и да казваш, че не те интересуват другите новини от Арчън. Причината, поради която Ларис, Айрал и Хейвън се опитаха да убият брат ти.
Той се втренчва гневно в мен:
— Направиха опит за преврат, защото Мейвън е тиранин, който злоупотребява с властта си и избива собствените си хора.
Стоварвам юмрук върху ръкохватката на стола си. Той няма да заобиколи това.
— Въстанаха, защото искаха да те направят крал! — изкрещявам. За моя изненада той трепва. Може би очаква нещо повече, не само думи. Но аз възпирам способност си, колкото и да ми е трудно. „Да живее Тиберий Седми“. Това казали атентаторите на Мейвън. Нашите хора в Уайтфайър бяха ясни.
Той изпуска продължителна, раздразнена въздишка. Изглежда състарен от този разговор. С набраздено чело и стегната челюст. Мускулите на врата му изпъкват, а ръцете му се свиват в юмруци. Прилича на машина, която всеки момент ще се счупи или ще експлодира.
— Не е неочаквано — промърморва, сякаш това подобрява нещо. — В крайна сметка със сигурност щеше да възникне криза във връзка с наследяването на трона. Но няма лесен начин някой да успее да ме постави обратно на трона.
Фарли накланя глава:
— А ако успеят? — Безмълвно я насърчавам. Няма да го остави да се измъкне така лесно, както Мер преди нея. — Ако предложат короната, твоето така наречено рождено право, в замяна на прекратяване на всичко това — би ли приел?
Поваленият принц от Династия Калоре се изправя да я погледне право в очите:
— Не.
Не е толкова добър лъжец, колкото Мер.
— Колкото и да ми е неприятно да го призная, той има право за чакането.
Закашлям се и едва не изплювам чая, който Фарли ми е наляла. Бързо оставям нащърбената чаша обратно върху паянтовата ѝ маса.
— Не го казваш сериозно. Как можеш да му имаш доверие?
Фарли крачи напред-назад, прекосявайки мъничката си стая само с няколко дълги крачки. Докато се движи, с една ръка масажира гърба си, опитвайки се да облекчи поредната от болежките си. Косата ѝ е все по-дълга с всеки изминал ден и тя я държи сплетена и отметната назад от лицето си, различно дълга. Бих ѝ предложила мястото си, но напоследък тя не обича да седи много. Трябва да се движи постоянно: заради собственото си удобство и собствената си нервна енергия.
— Разбира се, че му нямам доверие — отвръща тя и немощно подритва една от стените, покрити с лющеща се боя. Раздразнението ѝ е толкова силно, колкото и емоциите. — Но мога да се доверя на определени неща у него. Мога да му имам доверие, че ще действа по определен начин, когато се отнася за определени хора.
— Имаш предвид Мер. — Очевидно.
— Мер и брат му. Привързаността му към едната се противопоставя на омразата му към другия. Това може да е единственият начин, по който да успеем да го задържим наоколо.
— Аз казвам да го пуснем, да го оставим да насъска още няколко Сребърни и да бъде поредният дразнител за Мейвън. Не ни трябва тук.
Тя почти се засмива: горчив звук в последно време.
— Да, просто ще уведомя Командването, че сме изритали най-добре известния си и надежден агент. Това ще се приеме много добре.
— Той дори не е наистина с нас.
— Е, Мер не е наистина с Мейвън, но хората, изглежда, не разбират и това, нали? — Макар да е права, съм принудена да се намръщя. — Стига Кал да е при нас, хората ще забележат. Независимо колко зле оплескахме онзи пръв опит в Арчън, все пак накрая се сдобихме със Сребърен принц на наша страна.
— Проклет безполезен принц.
— Дразнещ, вбесяващ, истински трън в задника — но не и безполезен.
— О, така ли? Какво е направил за нас напоследък, освен че Нани загина заради него?
— Нани не беше принудена да ходи в Арчън, Камерън. Тя направи избор и загина. Така се получава понякога.