— Или до Мер.
Джулиан кимва с изтрезняващ поглед.
— Как върви обучението ти?
Той сменя темата с мълниеносна скорост и аз изпелтечвам някакъв отговор.
— Възможно… възможно най-добре. Тук нямаме много учители.
— Защото отказваш да тренираш с племенника ми.
— Другите могат — казвам, без да си давам труд да сдържа хапливата нотка в гласа си. — Но аз не мога да обещая, че няма да го убия, така че по-добре да не се изкушавам.
Сара цъка с език, но Джулиан я пренебрегва с махване на ръка.
— Няма проблем наистина. Може да си мислиш, че не разбирам, че не мога да разбера гледната ти точка, и си права. Но със сигурност полагам всички усилия, Камерън. — Той прави дръзка стъпка към нас, докато още седим с кръстосани крака на пода. Това ни най-малко не ми харесва и се изправям тромаво на крака, оставяйки защитните си инстинкти да вземат надмощие. Ако ще съм толкова близо до Джулиан Джакос, искам да бъда готова. — Няма нужда да се страхуваш от мен, уверявам те.
— Обещанията на Сребърните не значат нищо. — Не се налага да говоря троснато. Думите са достатъчно сурови.
За моя изненада, Джулиан се усмихва. Но изражението е кухо, празно.
— О, аз ли не знам — промърморва той, говорейки по-скоро на себе си и Сара. — Задръж си гнева. Сара може и да не е съгласна, но това ще ти помогне повече от каквото и да е друго. Ако можеш да се научиш да го обуздаваш.
Колкото и да не искам съвет от подобен човек, неволно го запазвам в паметта си. Той е обучавал Мер. Ще е глупаво от моя страна да отрека, че може да помогне на способността ми да се развие. А гневът е нещо, което имам в огромни количества.
— Някакви други новини? — питам. — Изглежда, че Фарли и полковникът се бавят, за да печелят време, или племенникът ти ги забавя умишлено.
— Да, изглежда, че прави точно това.
— Странно. Мислех, че винаги е готов за схватка.
Джулиан отново ми отправя онази странна усмивка.
— Кал е обучаван на война по същия начин, както ти си обучавана да работиш с машини. Но не искаш да се върнеш във фабриката, нали?
Един отговор, какъвто и да е отговор, засяда в гърлото ми: Бях робиня; принудиха ме; това е всичко, което знаех.
— Не ми се прави на умник, Джулиан — изричам дрезгаво вместо това и от думите усещам парене между стиснатите си зъби.
Той само свива рамене:
— Опитвам се да разбера перспективата ти. Постарай се малко да разбереш неговата.
В друг ден може би бих изхвърчала гневно от стаята ядосана, готова да се отбранявам. Да намеря утеха в някой прекъснат фитил, в оголена жица. Вместо това отново сядам, заемайки мястото си до Сара. Джулиан Джакос няма да ме накара да изтичам навън като нахокано дете. Справяла съм се с надзиратели, по-лоши от него.
— Гледах как бебета умират, без да видят слънцето. Без да вдишат свеж въздух. Роби на твоя вид. Ти виждал ли си? Когато сте виждали, тогава можете да ми изнасяте лекции за перспективата, лорд Джакос. — Извръщам се от него. — Уведомете ме, щом принцът най-сетне избере страна. И дали избира правилната.
После кимвам на Сара:
— Готова ли си да го направим отново?
Дванайсет
Мер
Преди месеци, когато Сребърните побягнаха от Двореца на Слънцето, изплашени от нападение на Алената гвардия над скъпоценния им бал, това беше сплотен акт. Тръгнахме си заедно, като един, отправяйки се надолу по реката в последователност, за да се прегрупираме в столицата. Това не е същото.
Отпратените от Мейвън идват на групички. Не ги познавам отблизо, но забелязвам как броят намалява. Няколко липсващи по-стари съветници. Кралският ковчежник, някои генерали, членове на различни съвети. Освободени от постовете си — така твърдят слуховете. Но аз знам по-добре. Те бяха близки на Кал, близки на баща му. Мейвън проявява благоразумие, като не им се доверява, и е безмилостен в отстраняването им. Не ги убива, нито прави така, че да изчезнат. Не е толкова глупав да отприщи нова война на династиите. Но това е решителен ход, най-меко казано. Помитане на препятствия като фигури от шахматна дъска. В резултат се организират празненства, които приличат на уста с липсващи зъби. Появяват се празнини, все повече с всеки изминал ден. Повечето хора, помолени да си тръгнат, са по-възрастни мъже и жени, отдавна решили на кого да засвидетелстват верността си, които помнят повече и се доверяват на новия си крал по-малко.
Някои започват да го наричат Двора на децата.
Много лордове и дами си отиват, отпратени от краля, но синовете и дъщерите им са оставени тук. Молба. Предупреждение. Заплаха.