— Томас — повтаря като ехо Мейвън. Стиска по-здраво ножа. — Чувствах… — После челото му се набраздява, между очите му се образуват дълбоки гънки. Допира другата ръка до слепоочието си, масажирайки болка, която не мога да проумея. — Тя не беше там. Никога не го е срещала. Не знаеше. Той дори не беше войник. Беше нещастен случай.
— Каза, че си се опитал да го спасиш. Че охраната ти те е спряла.
— Експлозия в щабквартирата. В докладите се твърдеше, че било внедряване на езерняци. — Някъде тиктака часовник, минутите се изплъзват. Мълчанието му се проточва, докато се опитва да реши какво да каже, докъде да остави маската да се смъкне. Но маската вече я няма. Той е възможно най-разголен и откровен с мен. — Бяхме сами. Изгубих контрол.
Представям си го мислено, попълвайки онова, което не може да се застави да ми каже. Склад за муниции може би. Или дори газова инсталация. И на двете им трябва само пламък, за да убият някого.
— Не пламнах аз. А той.
— Мейвън…
— Дори майка ми не можа да отстрани този спомен. Дори тя не можа да ме накара да забравя независимо как я умолявах. Исках да отнеме тази болка от мен и тя опита толкова много пъти. Вместо това положението винаги се влошаваше.
Зная как ще отговори на въпроса ми, но въпреки това питам.
— Моля те, ще ме пуснеш ли?
— Няма.
— Тогава ще оставиш и мен да умра. Като него.
Стаята запращява от горещина и надолу по гръбнака ми потича пот. Той се изправя толкова бързо, че събаря стола си назад, оставяйки го да падне с трясък на пода. Единият му юмрук се стоварва върху плота на масата, а после замахва настрана и мята на пода чинии, чаши и доклади. Книжата се понасят плавно за миг, издигнати във въздуха, преди да се спуснат надолу към купчината разбит кристал и порцелан.
— Няма — изръмжава под нос толкова ниско, че почти не го чувам, когато излиза от стаята.
Пазачите Арвън влизат и ме сграбчват под мишниците, отдръпвайки ме от масата с книжата, и всички те се изхлъзват и вече не мога да стигна до тях.
Изненадана съм да науча, че обикновено педантичното разписание на Мейвън, състоящо се от изслушвания и събирания на двора, е отменено за остатъка от деня. Предполагам, че разговорът ни е имал по-силен ефект, отколкото очаквах. Отсъствието му ме принуждава да остана затворена в стаята си при книгите на Джулиан. Насилвам се да чета, пък дори и само за да възпра спомените от сутринта. Мейвън е талантлив лъжец и не вярвам дори на една дума, която изрича. Дори и ако казва истината. Дори и да е повлиян от грубата намеса на майка си като бодливо цвете, принудено да израсте по определен начин. Това не променя нещата. Не мога да забравя всичко, което причини на мен и на толкова много други. Когато го срещнах за пръв път, бях подлъгана от болката му. Той беше момчето в сянка, забравен син. Видях себе си в него. Вечно на второ място след Гиза, ярката звезда в света на родителите ми. Сега знам, че е било умишлено. Той ме улови тогава, приклещвайки ме в капан, заложен от един принц. Сега съм в кралска клетка. Но също и той. Моите окови са от Безмълвен камък. Неговата верига е короната.
Държавата Норта е изкована от по-малки кралства и владения, вариращи по големина от кралство Самос на Пролома до града държава Делфи. Цезар Калоре, Сребърен лорд от Арчън и талантлив тактик, обединил разпокъсаната Норта срещу надвисналата заплаха за съвместна инвазия от Пиемонт и Езерните земи. Щом се короновал за крал, той омъжил дъщеря си Джулиана за Гариън Савана, управляващият върховен владетел на Пиемонт. Този акт утвърдил траен съюз между Династия Калоре и принцовете на Пиемонт. Много деца на кралски особи от Калоре и Пиемонт поддържали брачния съюз през следващите столетия. Крал Цезар донесъл на Норта епоха на благоденствие и поради това в календарите на Норта с началото на неговото царуване започва обозначаването на Новата Ера, или Н.Е.
Нужни са ми три опита да изчета абзаца. Историческите книги на Джулиан са много по-трудни за проумяване от онова, което трябваше да уча в училище. Мислите ми постоянно се отнасят нанякъде. Черна коса, сини очи. Сълзи, които Мейвън отказва да покаже дори пред мен. Поредното представление ли е това? Какво да правя, ако е така? Какво да правя, ако не е? Сърцето ми се къса за него; сърцето ми става безчувствено към него. Продължавам, за да избегна такива мисли.
За сравнение отношенията между новооснованата Норта и обширните Езерни земи се влошили. След поредица от погранични войни с Прерийните земи през втори век от Н.Е. Езерните земи изгубили жизненоважни земеделски земи в Минойския район, както и контрола над Великата река (позната също и като Мис). Облагането с данъци след войната, както и заплахата от глад и от бунт на Червените, наложили експанзия по границата с Норта. От двете страни избухнали схватки. За да предотврати по-нататъшно кръвопролитие, кралят на Норта Тиберий Пети и крал Онекад Сигнетот Езерните земи провели историческа „среща на върха“ на кръстопътя на Мейдън Фолс. Преговорите бързо се провалили, и през 200 г. Н.Е. двете кралства обявили война, обвинявайки се взаимно за срива в дипломатическите си отношения.